Уж полска фирма, но от Айтос, щяла да строи със 100 лв. капитал завод за яхти в Бургас. Съветници от ГЕРБ й харизаха терен за жълти стотинки
Автор: Георги Ваташки
Докато новата тройна коалиция брани с кръв властта си от гнева на многохилядните граждански протести, кметовете на ГЕРБ по места бързат да осъществят поредните си тъмни сделки с надеждата, че в суматохата на политическата криза това ще мине без много шум.
Така, в самия край на заседанието на Бургаският общински съвет този вторник, с благословията на гербаджийското мнозинство в местния парламент, неизвестна фирма се сдоби набързо и за жълти стотинки с общинска земя само срещу голи, но гръмки обещания.
В докладна записка, означена неизвестно защо като неотложна, кметът Димитър Николов предлага 10 декара от терена на грандомански замисления от местната власт „Индустриален и логистичен парк“ да бъдат продадени на компанията „Грийнпойнт България“ за по 25 лева на квадратен метър.
Въпросната фирма възнамерява да изгради в тях завод за яхти, както и предприятие за рециклиране на материали. Подобно на мантра, кметските привърженици повтаряха, че този инвеститор представлява могъщ полски концерн с опит в строежа на плавателни съдове, който щял бил да вложи на бургаска земя четири милиона евро и дори обещава заводът да заработи само след 8 месеца.
„Не е ясно дали тази компания рециклира или произвежда яхти. Това са съвсем различни неща. Не е ясно и колко работни места ще бъдат открити. Просто подаряваме един имот, в който има изградени много екстри като канализация, ток и телефон за много малко пари“, опита да вразуми властимащите водачът на групата съветници от „Национален фронт за спасение на България“ Валентин Касабов.
Съветниците от партията на СКАТ имат реални основания да се съмняват в намеренията на купувача. Проверка на „Десант“ установи, че „Грийнпойнт България“ е създадена в Айтос, при това едва в началото на тази година. Единственото полско присъствие в нея се изразява в това, че единият от собствениците е някой си Андрей Левандовски, който претендира, че е от Варшава. Основният акционер обаче е Веселин Золумов, познат в Айтос като собственик на фотоволтаика „Грийненерджи“ и фирмата „Черноморска перла“, която пък се занимава с лозарство – нищо общо с яхти или някакви други морски съдове.
Друго смущаващо в случая е и фактът, че „Грийнпойнт България“ е основана с капитал от... 100 лева. А съветниците от ГЕРБ така и не благоволиха да осветлят въпроса как компания с такъв мизерен финансов ресурс ще плати за общинския терен, че и ще има пари да започне изграждането на сложното технологично предприятие. Вместо да се вслушат в разумните възражения на колегите си в местния парламент от НФСБ, мнозинството набързо даде зелена светлина за осъществяване на продажбата.
Откакто е създаден споменатият вече бургаски индустриален парк, той носи единствено пасиви на общината. Големите обещания за инвестиции се изгубиха като глас в пустиня, от който образ вече година и половина не може да помръдне огромният запустял терен край Бургас, погълнал досега близо 4 милиона лева за изграждане само на митичната си инфраструктура. Общината е апортирала в Парка 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро на година.
През последните месеци съветниците от ГЕРБ дадоха благословията си на още три компании да закупят парцели в индустриалната зона. И трите, подобно на „яхтсмените“ от Айтос, се заклеха, че са готови да инвестират в пустото засега място милиони левове и да открият стотици работни места. Всичко това все още е фата моргана за бургаската действителност. И единственото, което се случва напоследък по тези терени, е тяхната безспирна разпродажба.
