В центъра на Враца от известно време се събира подписка с исканията на протестиращите за нов обществен договор, промяна в съдебната система, против монополите, корупцията и олигархията и т.н.
Под тези искания и аз поставих подпис преди повече от две седмици.
Поинтересувах се кой организира тази подписка, как се разгласяват тези идеи и какви действия предстои да се предприемат, като предложих да се съберем за обмяна на мнения как да защитим въпросните предложения.
Миналата седмица отново се спрях да разговарям с младия мъж, който стоеше зад масата. Той обаче ми отговаряше уклончиво и без охота. Забелязах на плота няколко листа с текст, затиснати с камък до листата с подписката. Взех ги да се запозная с тях и видях програма с общо 18 точки.
Зачетох се и разбрах, че подписката е валидна след края на годината. Дотогава работело правителството и парламентът. Съзрях противоречие и подвеждане в така събираната подписка и поисках листа с моя подпис, за да означа особеното си мнение. За да не злепоставям инициаторите, се съгласих да изчакам 2-3 дена да ми го донесат.
Продължих да чета, но младежът бързо издърпа листовете от ръцете ми и започна да ги мачка. В това време от сянката под дърветата излезе един господин и започна да ме обвинява, че съм бил заплаха за обществената подписка.
Така и не ми бе предоставен листа с моя подпис.
Като се размислих, виждам нейната несъстоятелност и липса на правна сила. Няма смисъл да искаш нещо отлагателно – или искаш, или си мълчиш. Ако искаш институциите да заработят, трябва подписката да е без никакви условия.
