Коми – студът, трудът, милионите кубици дървесина...

И в двете се чувства, че авторите са събрали доста материал по въпроса за работата ни в условията на Севера. Разрешете ми с няколко реда да допълня неща, преживени при 15-годишното ми присъствие там.
Територията на Удорский район (където ние построихме трите „български“ селища), е равна на една трета от територията на България. Тук българите бързо се приспособихме към суровите условия на Севера. Навлязохме в тайгата и започнахме да изпращаме дървесина, за нуждите на Родината.

Селищата бяха по руски проекти, но българщината си беше в нас. Наред с обичайната си работа, се появиха градинки, в столовете се готвеше българско меню, готвачите и търговския персонал бяха наши.
На 3-ти декември 1967 г. е подписан договор между СССР и НРБ за създаване на съвместно предприятие за дърводобив и строителство.

На 8-ми февруари 1968 г., в още несъществуващото селище Усогорск (на р.Ус), пристига първата група български специалисти – строители. Температурата на въздуха е 37 градуса под нулата.
През 1975 г. трите предприятия достигнаха проектните си мощности в Обединението, с 2600 куб. дървесина на час.

На 11-ти декември 1976 година, за денонощието са отсечен 10 000 000 кубика.
През 1978 г. се навършват 10 години от създаването на Обединението. По този повод първите работници в Коми си спомнят: „Зимата на 1968 г., когато полагахме основите тук, беше много студена. Беше трудно, живеехме в дървени къщи, яденето и хляба замръзваха. Нямаше пътища... Но устояхме.“ 

Децата ни посещаваха наши детски градини и училища. Директорът на съответното ГПП изпълняваше и функциите на кмет. Грижеше се за детската градина, училището, здравна служба, за настаняването на новите служители, за чистота, парното, газта, водата, строителството... и за дърводобива.
Спестяванията ставаха в рамките на ГПП-то и се превеждаха в БВТБ.
Труден, много труден беше живота ни в Коми, но бяхме млади романтици и с носталгия си спомняме онези години.


В категории: Горещи новини , Трибуна