Чужденци се гаврят със светините на Шипка

между нашите опълченци и руските солдати срещу многочислените турски орди.
Бяха отмъкнати военни реликви, като планинските оръдия пред хотела, правени бяха опити за изкъртване на метала от жертвеника с вечния огън на самия паметник, а също и металните надписи, като успоредно с това продажната ни преса всячески се стремеше да притъпи историческото ни светоусещане с провокационни заявления съгласно новата политическа конюнктура  за „необходимост“ от издигане на паметник и на предводителя на османските орди Сюлейман паша. Онзи, същия турски главатар „Сюлейман безумни“, чийто аскер преди да атакува позициите на Шипка изкла мирното население на Стара Загора, Сопот, Карлово.

За едно от зачестилите издевателства над този свещен за всеки българин исторически обект искам да разкажа.
Любител на планините съм и веднъж в годината преминавам по маршрута: с. Скобелево – хижа „Мазалат“ – хижа „Узана“ – връх Столетов – с. Шипка. На 16 септември 2011 г., около 12.30 часа, преминах край мемориала на Столетов на път за село Шипка.
Тук, от източната страна на хребета, под позицията на „Стоманената батерия“, се намират паметници на руските воини на ген. Гурко, загинали при превземането на прохода в края на юли 1877 г. Те са издигнати през 1884 г. като дарение от руската императрица, вдовица на Царя – освободител Александър ІІ.

Преминавайки край тези паметници, оградени с каменна ограда, забелязах група, която отначало ми се стори туристическа. Наблизо беше спрял неголям луксозен тъмно оцветен автобус със смолянска регистрация.
Какво беше изумлението ми, когато видях, че посетителите, слезли от него, не се интересуват от нашата история, а са разпрострели богата софра върху надгробните плочи и се гощаваха сред военните паметници – национални светини. А само на около 200 метра по-долу на превала има няколко ресторанта и закусвални!!!

Та тези мляскащи дами и господа говореха на немски помежду си, от което ставаше очевидно, че са чужди туристи. Но опитите ми да обясня, че оскверняват военно гробище, сочейки им кръстовете на паметниците, не дадоха резултат.
Те само започнаха да се споглеждат, кимайки с глава, без да прекъсват обяда си.
Опитах се да разбера кой е водачът или  преводачът на групата. След дълга пауза гузно се обади мъж на средна възраст, обяснявайки че случайно са спрели тук, за да обядват на сянка под боровете. Българският на този човек очевидно не беше негов майчин език.

Чаках десетина минути да разбера дали ще преустановят „пиршеството“, но така и не дочаках края му. Не успях да прогоня ругателите на нашите светини. Нямаше наблизо и охрана, за да поискам помощ, а и бях уморен от прехода по изкачването до върха, че да повикам пазачите. За съжаление, не носех в себе си  фотоапарат, че да регистрирам срамната сцена.

Като се има предвид смолянската регистрация на превозното средство и нивото на знанието на български от придружителя на тези немски туристи, възниква въпросът дали това деяние не е преднамерена провокация от страна на наши граждани с небългарско самосъзнание от Родопския край, вадещи хляба си като водачи на чужди туристи, целящо да дискредитира нацията ни, като се демонстрира пред чужденците, че тук в България всичко е позволено и дори  безнаказано може да се оскверняват наши военни светини.

Мисля, че това деяние не е прецедент. Година преди този случай, когато пак минавах оттук, забелязах в района на същите  паметници омаслени хартии –  очевидно останали след поредната гощавка тук.
По всичко личи, че районът около гробниците и паметните знаци е вече превърнат в закусвалня на открито и място за отдих на сянка.
Интересно е да се разбере правят ли изобщо нещо служителите на мемориала на връх Столетов, за да се пресекат завинаги наглите посегателства над скъпите на всеки милеещ за своята история българин светини.

В категории: Горещи новини , Трибуна