В началото протестите срещу кабинета на Орешарски бяха искрени. Вече не са. Лято е, някои се трудят, други почиват, съвсем обективно на хората не им се протестира. Това обаче не означава, че няма сили, заинтересовани размириците да продължават.
Те са си лика-прилика с мафиотската червено-турска власт: едните искат да разпределят и консумират порции управлявайки; другите се мъчат да ги съборят, за да заемат тяхното място.
Първите са ясни – БСП, ДПС, „Атака” и обръчите край тях. Но кои са вторите? Страшно много глупости се изприказваха, че няма партии и политици, които са яхнали протеста. Колчем се спомене нещо подобно, и някой извика: „Да, ГЕРБ се мъчат да извлекат дивиденти”. Но не са само ГЕРБ. Такива са още новопръкналият се Реформаторски блок, партията на Саша Безуханова, както и президентът Росен Плевнелиев, който все по-често почва да играе свои игри.
Това са т. нар. десни партии и политици, които се мъчат да капитализират спреведливо бликналия народен гняв.
Не им е лесно – ако заявят открито амбициите си, нормалните и почтени хора ще се отдръпнат още повече. Затова на преден план пускат мозъчни тръстове (тинк-танкове), които да лансират по вестници и телевизии удобни на тях „идеи”. Но смешното е, че не само тези партии и политици се прикриват. Крият се и тръстовете, страхувайки се вероятно обществото да не забележи колко малко мозък има в тях.
„Десант” неведнъж е писал за ключовата роля на „соросоидите” – неправителствени организации, подклаждащи в интернет, медиите, а и органидационно обществените вълнения. Няма никаква тайна в заверата – около 90% от българските сдружения и фондации се финансират от американски донори. А САЩ са заинтересовани настоящото правителство да падне. БСП и „Атака” осъществяват топла връзка с Москва и янките недоволстват. Крайно комични обаче са похватите, с които „мозъчните тръстове” се опитват да орат меката почва.
От два месеца медийният небосклон има нова зведа – Стефан Попов, председател на настоятелството на „Отворено общество”, баш соровска и американска структура. Иначе той се изявава като „независим общественик”. Пише статии във вестници и сайтове, отправя послания, хвърля идеи, сочи пътища. Подписва се обаче не като шеф в „Отворено общество”, а като директор на „Риск Монитор” – фондация, регистрирана от „Отворено общество”, здраво навързана в американската въртележка. Попов е неин шеф, членува и в Центъра за либерални стратегии (управител на това НПО пък е самият гуру на десните мозъчни тръстове – Иван Кръстев, който също се мъчи да даде форма на протеста и да го направлява).
Какво ли би се случило, ако Попов се подпише в истинската си битност – като настоятел на „Отворено общество”? Би бил заклеймен на минутата. Фактът би налял вода в мелницата, че соросоидите ръководят протеста. Неудобно някак. Затова Попов се крие.
А сега да видим какво точно твори усърдно в статиите си.
В материала „Изходът като процес” предлага делегитимиране на институциите. Така и така – казва бележитият автор чрез хиляди витиевати думи – каквито и избори да има, ще ни управляват пак същите партии. Хората няма да ги харесват. Затова дайде да управляваме извън парламента, извън правителството, чрез консултации, разговори, нещо като кръгли маси. Това той нарича „извънредно положение, но без граждански конфликт, въведено по осъзнат и регулиран начин”. Сиреч, за какво ни е парламент? Институциите не са ни нужни! Поканете нас, соросоидите, да управляваме официално.
Все пак без политици не може съвсем. Но кои да бъдат? Попов посочва това във втората си статия, озаглавена „Търси си посредник”. И кой е посредникът – хоп: „президент и омбудсман”. Ха така! Значи Плевнелиев, Пенчев, плюс соросоидите – честито!
Случайно ли Плевнелиев се появява в „избраните”? Не, разбира се. Стефан Попов е брат на Юлиян Попов, министър на екологията в назначения от Плевнелиев служебен кабинет. Но той спестява и това на драгите читатели.
А сега ще дадем и още примери. Кой всеки ден истерично подтиква хората към протест в електронните мрежи? Това е Ивет Добромирова, говорител на служебния кабинет и семейна дружка на Плевнелиев.
Скоро във виртуалното пространство се появи сайта „Noрешарски”, който се самоизтъква като антиправителствена информационна служба. Зад него стои Николай Стайков, бивш журналист във вестника на Иво Прокопиев „Капитал”. Олигархът пак е от кръжеца на Плевнелиев. Но и тук няма да срещнете информация кои са хората, които правят сайта. Ако се покажат, „магията” на пропагандата, която внушават, ще олекне.
В понеделник във вестник „24 часа” се появи интервю с небеизвестния Найо Тицин. Той е представен като репортер, продуцент и т. н., но не и като бивш пресаташе на ДСБ и автор на книги и филми за Иван Костов. В изявлението си пред медията, някак между другото, споменава за Реформаторският блок: „Бих им дал кредит на доверие с надеждата да съберат смислени хора около себе си”. Моля? Би дал? Та той би дал живота си за всичко, което почва и свършва с Иван Костов. Едно време, когато Командира управляваше, репортажите му почваха със „Слънцето изгря. Костов се събуди”.
Така стоят нещата. Хора на Плевнелиев, „реформаторите”, разчистват пътя на дясното, спестявайки истината кои са, откъде са и за какво всъщност се борят. Какво ли са ни подготвили наесен?
