НФСБ и ГОРД са млади политически формации, но имат достоен път, извървян заедно през последните години
Вместо аргументи „против“, недоволните от събирането на НФСБ и ГОРД показват лично отношение на квартални злобари
Всички знаем наизуст легендата за снопа стрели на хан Кубрат и неразумните му синове.
Как разединявайки се, нашето племе винаги е губило. И съответно открай време, но най-вече напоследък, отвсякъде се чуват гласове и вопли за „национално единение”, за „събиране на националноотговорните сили” и т.н. Съединението правело силата, твърдят днес протестиращите и от жълтите павета, и от синкавия екран на социалните мрежи. Нямам основание нито за миг да оспоря правотата на тези хора.
На 12 август в София се обяви сливането на две патриотични формации – НФСБ и ГОРД. Така да се каже - две стрели на патриотизма се събраха. Предстоят още такива действия с други патриотични формации, един вид – снопът се събира. Медиите тук-таме отразиха факта, обществеността разбра в общи линии за станалото.
Не закъсняха и реакциите – официални и най-вече неофициални. По форуми и коментарни колонки, в социални мрежи и прочее електронни седенки се изля изненадващ порой от коментари, мнения, пожелания. Естествено, становищата са и положителни, и неодобрителни – това е нормално.
Но особено впечатление правят някои, които със злобен сарказъм отхвърлят това действие на двете формации. Повечето такива се пишат (поне в профилите си в социалните мрежи) за националисти. Мнозина от тях познавам лично и нерядко точно те са ме убеждавали в нуждата от обединение, прилагали са ми за доказателство цитати от Левски…Изненадан съм как днес, когато се започнаха стъпки към такова обединение, тези шумни радетели тръбят точно обратното – колко лошо е да се обединят две формации, колко този е такъв или онзи е някакъв.
Довчерашни откровени националисти днес звучат като националнихилисти, или просто като обикновени квартални злобари. Техен аргумент не е логиката, напротив, те са движени от логиката на обидата и личните нападки. Защото в нито един техен коментар, в нито едно мнение няма критика на обективна, идейна основа. Напротив – навсякъде текат струи лична неприязън, обиди и злословене.Тъй като вече дни наред чета подобни писания, вече ми се оформи и логиката на тези, недоволните от събирането на НФСБ и ГОРД. И тя е - „Не е важно, че патриотите се събират. Важно е, че не харесваме личните качества на този или онзи.”
Т.е. никой не отрича нито нуждата от такова обединение, нито патриотизма на двете формации. Но… въпросът е, „Ама защо сега този и този!?”„Странното е, че именно последователите на Левский, тез, които цитират наизуст цели пасажи от негови писма и възвания, днес забравиха онези редове на Апостола, в които той призовава един байно да си кажат един другиму кривиците, че да върви народното дело.
И именно тез „патриоти” днес само за кривиците на този или онзи байно говорят, докато народното дело забравят…..Искам да споделя , че за повече от 17 години активност в национализма, със сигурност знам едно – сред нас, патриотите, не всички сме ангели…За всеки един от нас може да се каже много, и не всичко ще е розовко и миловидно.” Свободата не ще владика, иска Караджата „ , се каза някога.
Караджата също никак не беше ангел………..Така че БАЙНОВЦИ, вместо да търсим у всеки кривиците, че да се критикарим и обиждаме, май е по-добре да видим колко сме останали на позицията си, колцина сме тез, които не отстъпиха и не предадоха Майка България. Защото иде време разделно и всеки ще трябва да избере къде да застане. Аз вече съм избрал – при тези, които ще се обединят,за да се борят за спасението на Майка България. С тях кривиците си ги знаем….
