Не спира да се говори, че са нужни предсрочни избори, но те трябва да са честни и прозрачни. Прозрачни – да. Осигурени са прозрачни урни.
Но как да са честни, като никой досега не успя да сложи край на купуването на гласове.
Още по-лошо е, че някои политици покрай вота все се сещат за мисълта на Сталин: „Няма значение кой как ще гласува, важно е кой ще брои гласовете!“. И пак ще се насочат към избирателните комисии и ще купят някои от членовете им. И както неизползваните бюлетини никой не ги отчита, така някои от тях като нищо отново ще попаднат в торбите.
Но има ли значение за избирателите какви ще са изборите: честни или нечестни, когато ни се предлагат пак същите стари нечестни кандидати?
Затова предлагам за следващото Народно събрание, когато и да бъде сформирано то, правилникът за вътрешния му ред да се допълни със следните правила:
Първо – в края на всяка отчетна година депутати, на които не се е чувал гласът от трибуната, автоматично да отпадат. Кой работодател ще държи работник, който не работи?! Нима някой дава заплата само за присъствие на работното място?!
Второ – депутат, отсъствал самоволно от заседанията на Народното събрание определен брой дни, също да отпада. По Кодекса на труда такива работници ги уволняват дисциплинарно.
Трето – депутат, който е влязъл от листата на дадена партия, щом се откаже от членството си в съответната политическа формация, незабавно да напуска Народното събрание. А не да му се разрешава да преминава в друга партийна група или да се обявява за независим. Нима ще се намери човек, който да уважава ренегатите?! Че на всичко отгоре да е съгласен именно те да решават съдбините на родината му и лично неговото бъдеще.
Ето така едно бъдещо Народно събрание би могло да се самопочиства от нечитавите свои „кадри“.
