Найден Тодоров, управлявал повече от шест години Русенската опера, също се оказа без диплома
Директори „калинки”, назначени без конкурси от ГЕРБ, все още управляват българските театри, опери и оркестри. Наскоро една новина скандализира българската културна общественост. Директорът-диригент на Русенската опера Найден Тодоров нямал легитимна диплома за висше образование - бакалавър от Виена, но въпреки това се сдобил с такава (предполага се срещу добро заплащане) за по-високата магистърска степен в Нов български университет.
В биографията му, публикувана в електронната Уикипедия, можем да прочетем, че от 1993 г. е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил през 1996 г. През 2001 г. пък бил станал магистър в НБУ, София. Но никъде в регистрите на това учебно заведение не фигурира въпросната бакалавърска диплома на Найден Тодоров. Сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина, не приема творческите качества на Тодоров като диригент, но за съжаление, определени кръгове у нас му оказват щедра финансова и морална подкрепа.
Преди около две години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора – иначе талантливият млад певец Веселин Стойков, съобщи агенция „Телеграф". Когато поел високия пост, Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но впоследствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса.
Но солидно подкрепеният от някои „фактори”, в това число и от чиновници от Културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си! Дори наскоро получи награда. Продължи да съсипва музикален Русе с ниското качество на набързо направените постановки и концерти, както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с турнетата на операта и оркестъра в чужбина.
Всъщност, явлението съвсем не е изолирано. През последните три години в редица културни институти: театри, опери, оркестри, ГЕРБ назначи без конкурс голям брой свои некадърни протежета, както се случи и в Русенския театър, където беше натрапен активистът на тази партия – бившият артист, а сега изявяващ се като режисьор без диплома и необходимите качества за това, Орлин Дяков.
Според законите в българското образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен веднага да го легализира. Това се извършва в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от тази проверка се архивира и при нужда може да се провери.
По данни на служителите от Центъра при тях изобщо не е постъпвала диплома за бакалавърска степен от Виена на диригента-директор Найден Тодоров, което на практика означава, че у нас той няма необходимия за длъжността ценз. Потърсен за коментар, шефът на Русенската опера призна, че действително не разполага с диплома от чужбина за бакалавър. По думите му – у нас подобен документ за диригент не се признава и тази специалност се учи само в квалификационната степен магистър.
Тя обаче не е записана в държавно регулираните специалности, които задължително са по 5 години и за тях се дава директно магистърска степен.
„Впоследствие кандидатствах в НБУ и учих 2 години за бакалавър и 1 за магистър", твърди още Найден Тодоров. На въпроса защо е учил толкова кратко, при положение че продължителността на бакалавърския курс е поне четири години, а на магистърския – две, Найден Тодоров отговори, че бил представил „легализирана и призната академична справка от Виена". Но нейното наличие, както споменахме, така и не бе потвърдено от просветното министерство.
Интересното е, че Найден Тодоров вече се е кандидатирал отново – за трети път! – за директор на Русенската опера, въпреки че в условията за конкурса се изисква нормална, истинска диплома.
Снимката с Бойко е съвсем коректно използвана - сега управляват конмунисти, значи за да бъде махнат Найден, трябва да се акцентират отношенията му с ГЕРБ. Както по времето на ГЕРБ бяха акцентирани от същия автор отношенията му с тройната коалиция. При следващото правителство, ще бъдат акцентирани отношенията му с настоящото такова.
2
аз
27.09.2013 07:16:30
0
1
Снимката с Бойко е некоректно използвана. Найден беше назначен от Тройната коалици, с лобирането на видната комунистка- интригантка в културата Невяна Малчева, тогава шеф на политическия кабинет на Стефан Данаилов.
1
чузикант от Русе
07.09.2013 07:44:26
1
0
Брой 27 (2510), 16 юли 2008 г. вестник КУЛТУРА
За поредното безобразие на диригента- директор Найден Тодоров в Русе
Вече четвърта година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи „изключителната” си концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше.
Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена за седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дни. Тези ‛постижения-еднодневки“ са голямата му гордост. А какво става с музиката, как се чувства оркестърът, къде отива равнището му, на какви „събития“ присъстват хората – това са подробности, с които се заяждат такива като мен. Всъщност знам, че дори подчинените му оркестранти, които доста се притесняват / заплашва ги чрез насилствени подписки за него, организирани от челистката Богдана Пенева!/ да не останат без работа в тази високо културна държава, която за класическата музика и музикантите пет пари не дава, са се опънали, когато Найден Тодоров съобщил, че за две репетиции трябва да изсвирят Шестата симфония на Малер. Идиотщината е толкова голяма, че нямало как вече да не му се съобщи, че това е невъзможно.
Какво става сега? След като направи най-после един смислен ход като директор и покани диригента Алексей Измирлиев за главен диригент на ОФД-Русе, (за целта Измирлиев напусна високо платената си и престижна работа с два оркестъра в Аржентина, за да може отново да дирижира в страната си) Тодоров след 6 месеца не му поднови договора, който изтече на 2 юли тази година. Без никакво предупреждение. Най-интересното е, че и в Министерството нищо не знаят или ако знаят, го държат в тайна, надявайки се на музикантската ни апатия и безразличие. Така, без предупреждение, господин директорът е свалил всички програмирани концерти след много успешното откриване на фестивала ‛Мартенски музикални дни“ под палката на Измирлиев. Защо, ще попитате? Притеснил се е човекът – не допускал, че е назначил действителен диригент, на всичкото отгоре и работлив. Разбира професията си както се полага, промени звука на оркестъра и му е приятно да прочете докрай един музикален текст – не само;пряката реч“. Докато той, горкият, не може! И докато през януари и февруари тази година Тодоров ходил на гурбет, в поверения му оркестър някои неща започнали да се променят. Промяната бе повече от чута – и от публика, и от критика – радио, телевизия, преса – доколкото ги има, и от музикантите, които се завъртяха в Русе за фестивала.
Какво извършва за благодарност после този титан на мениджърството (всъщност, той това е и завършил в разните чужбини, не дирижиране; свидетелството си, че е и диригент, е получил срещу заплащане в Нов български университет)? Сваля всички концерти на Измирлиев от програма. Ей така! И от 15 март досега главният му диригент изнася само един концерт – на 5 май, по изричното желание на общината. За да дойде краят на месец юни, когато на диригента Измирлиев, вместо продължение на договора, му връчват трудовата книжка – с което му дават възможност да се обяви за безработен.
Има още детайли, които разкриват „административната мощ и дисциплина” на директора Тодоров: договорът, според който Измирлиев получава поста главен диригент и заплата, му е бил поднесен за подпис в края на юни, т.е. в края на шестмесечния период, който обхваща. Измирлиев не го е подписал – намерил, че е малко късно за това. Какви пари и на какво основание са му внасяни за осигуровки в НОИ и са му взимани данъци – по този въпрос може би Тодоров все пак ще трябва да каже две-три думи в Министерството на културата.
Още: взима ли си директорът отпуск, когато го няма с месеци в Русе?
Защо е приел поканата на Михаил Ангелов да бъде художествен ръководител на хор;Дунавски звуци“, когато там от месеци не са го виждали и на снимка? Но пък за сметка на това Тодоров имал чудната идея да заведе оперния хор на турне, а самодейците от ‛Дунавски звуци“ да пеят и играят на сцената на русенската опера в ‛Травиата“ през следващия сезон. Изобщо ако има нещо, в което този човек да е напълно последователен, това е упоритото рушене на всичко, което се смята за елементарна професионална норма в живота на един музикален институт.
Да беше за първи път, да кажеш, сбъркали са в министерството, че и в комисията. Ама не беше толкова отдавна състоялото се разбиване от него и на Пловдивската филхармония – и там поразбраха от безхаберието Тодорово. Че после няколко години там се възстановяваха, оцелели от чумата.
Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България.
И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с…евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме.
И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди
в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер!
Екатерина Дочева – музикален наблюдател на вестник „Култура”
