Не ме напуска огорчението от факта, че в последните 20 години мафия и държава се сляха в хомогенно цяло.
Никой от управляващите вече не прави реален опит да изобличи влиянието на подземния свят в работите на страната.
В България системно съществува тотална липса на демократичност. Неотдавна по най-недемократичен начин например бе изтрит личният ми профил в социалната мрежа „Фейсбук” – нещо, което привидно изглежда незначително и несензационно.
Сякаш в България обаче се отказахме от гражданската си чувствителност и я заменихме с апатично примирение. Отнето ни беше усещането, че има смисъл да отстояваме правата си. Играчите на прехода направиха гражданина безвластен.
Горчивината се засилва и от осъзнаването на потенциала, с който разполагаме, но пропиляваме. Моментът, в който осъзнаем силата на обединеното общество, на многото „малки риби" срещу „големите акули", ще бъде повратната точка в модерната ни история. Денят, в който вложим същия инат, с който сега търпим и си затваряме очите, в това да преследваме докрай правата и каузите си, ще бъде последният ден на преход.
Олигархията, непочтените политици, келепирджиите се хранят с пасивността ни. Когато скъсаме с пасивността, ще прегризем и белезниците на безнадежността.
Аз ще заставам твърдо и неуморно зад всеки, който обяви на висок глас несправедливостта, от която страда. Този е моят политически ангажимент. Защото именно това е политика, както самата дума подсказва: принадлежност към гражданите и страната. Стратегическа система от възгледи и решения за реализиране на идеи, насочени към развитие на обществото.
С екипа от „Нова алтернатива” доказахме, че гражданският натиск действа, когато подкрепихме Гергана Червенкова и успяхме да издействаме отменянето на исканията за екстрадицията й.
