5 септември (четвъртък), 10.30 ч. Премиерът Пламен Орешарски е привикан в парламента, за да коментира позицията си по повод предстоящия конфликт в Сирия.
Вместо това обаче, той се хвали пред наобиколилите го репортерки: „За първите сто дни може би най-важното постижение е, че освободихме страната от страха.“
За гражданските протести, които искат неговата оставка, не обелва и дума. След журналистически въпрос все пак измънква: „Не успяхме да убедим на този етап една част от хората, че работим в полза на обществото, но се надявам да успеем в следващите сто дни.“ А дано, ама надали.
Запитан за дипломатическия скандал, който управляващите забъркаха, като не наградиха френския посланик, за да му отмъстят за това, че обяви своята подкрепа за протестите, Орешарски лицемерничи: „По отношение на ордените смятаме да имаме далеч по-рестриктивна политика, за да могат те да имат своята стойност. Най-високият български орден да се връчва за изключителни заслуги.“
Очевидно е забравил как бившият президент Георги Първанов и кабинетът на Сергей Станишев награждаваха червени олигарси и активисти на протурската ДПС.
6 септември (петък), 11.30 ч. С кортеж от десетина бронирани джипове „Тойота“, премиерът пристига в Пловдив за празненствата по случай съединението на България. Охраняван е от десетки гардове на НСО, а в самия град са разположени стотици жандармеристи, за да пазят Орешарски от „народната любов“. Пловдивчани обаче не се плашат и още от обяд са на площада с лозунги „Оставка“.
12.30 ч. Орешарски е в Пловдивския исторически музей, за да открие изложба. Пред сградата премиерът е освиркван от стотици хора с викове „Оставка“ и „Иди си с мир.“ Това обаче не го смущава, защото самодоволно се пъчи пред журналистите: „Ако трябва да поставя някаква оценка за работата на правителството, може би ще е много добър.“ След това се скарва на репортерите, че му задават неудобни въпроси: „Дори на празник като днешния ми задавате въпроси за разединение. А не бива даже да говорим за това.“
20.00 ч. Плътно обграден от гардове, министър-председателят е на тържествената заря-проверка в центъра на Пловдив. Няколко реда метални заграждения и стотици униформени делят управляващите от хилядите събрали се граждани. Те освиркват Орешарски по време на речта му. Премиерът едва издържа края на зарята и се мята в черен мерцедес, за да избяга от народното недоволство.
7 септември (събота), 18.00 ч. След като не уважи националния празник, председателят на БСП Сергей Станишев не пропусна обаче да отиде на събора на русофилите край язовир „Копринка”. Там той обещава, че новата тройна коалиция ще продължи гибелния за България проект за изграждането на АЕЦ „Белене“: „За нас този въпрос не е приключил, защото съм убеден, че този проект е икономически изгоден за България.“ След което не пропуска да обвини протестиращите в „саботаж“ на правителството. „Ние обаче няма да се преклоним пред натиска на криминални кръгове, свързани с ГЕРБ,“ зарича се червеният лидер.
10 септември (вторник), 15.00 ч. Орешарски се отдава на екзотични екскурзии. В компанията на министрите Даниела Бобева и Димитър Греков той пристига в Китай за икономическия форум „Млади Шампиони“.
18.00 ч. След като се среща с китайския си колега Ли Къцян, премиерът го смайва с обещанието си: „Няма да се правим на китайци!“
Никой не разбира какво е искал да каже Орешарски, което обаче не му пречи да се хвали пред родните репортери: „Пекин ще вложи пари в БДЖ и туризма.“ По-късно става ясно, че китайците само са питали какви са облекченията за техните фирми, ако инвестират у нас.
За назряващия конфликт в Сирия и опасността от бежанска криза за нашата страна министър-председателят не ще и да чуе: „Нека не си говорим наистина за един регионален конфликт, защото още не всичко е решено.“
