Нека преди да твърдят, че имало помашки етнос, продажните историци и политици да похлопат по главите си и се вслушат в безродието и антибългаризма, които кънтят оттам
Наложи ми се, по повод на мои изследвания върху някои диалектни езикови форми, да попътувам из Южните Родопи. Междувременно изучавах и всякакви исторически събития, случвали се по местата, които посещавах, местната топонимия и всичко свързано с историята на съответния район. И така, придвижвайки се из планината на Орфей, попаднах и на някои езикови следи, касаещи така наречените „помаци“.
Темата за помаците, които уж били някакъв неизвестен етнос, не беше нова. Те населявали Балканите още преди появата на Аспарух по тези земи и на всичко отгоре били и мохамедани. Тази и подобни версии периодично се появяваха в публичното пространство, и то все във времена на кризи и нестабилност на балканските народи – гърци, сърби и българи.
Сериозните историци не дават данни на юг от Дунав до идването на Аспарух да са живели други етноси, освен траки и славяни, а далече на юг – и елини.
Ако условно приемем, че все пак в пределите между Бяло море и Дунав е живяло някакво неоткрито до днес от науката племе, то няма как да е било мохамеданско по вяра. Пророкът Мохаммед е починал през 622 година след раждането на Христос, а първоначалното разпространение на новата религия – исляма, е продължило поне два века. И то само в Арабския полуостров. След това започва и насилственото му налагане и в Африка. Мохаммед е починал само 59 години преди Аспарух да обяви земите на юг от Дунав за част от пределите на България!
Налагането на исляма на Балканите започва през 1354 г., когато ладиите на османския поробител пресичат Босфора в посока северозапад. Но много преди това, през 884 г., цар Борис І вече е наложил християнството в държавата си. Така той окончателно обединява българите, вярващи преди това в бог Тангра, славяните с техния бог Перун и траките с неповторимия им божествен идол Орфей! Видно е, че на Балканите не остава място за някакъв измислен етнос „помаци“, освен може би в главите на неговите съчинители, мечтаещи най-вероятно за слава. Ала както става ясно – фалшива!
Докато обикалях южните части на Орфеевата планина и питах и разпитвах за какво ли не, водейки си записки, в селцето Кимерия, Ксантийско, ми направи впечатление определението „помайчин”. Селцето беше от две махалички, по-малката християнска, и по-голямата – мохамеданска.
Пиехме чай в двора на баба Левскиния, а тя разказваше местната история. На въпроса ми как са се появили мохамеданите тук, тя доуточни: „Помайчините ли?” Отвърнах с въпрос: „Кого наричате помайчини?“, а тя отвърна: „Ами тева (тези), дето биле моамедане! Ве (вие) ги звете (наричате) помаце. А те са наши, „помайце” са.
От една майка сме…помайчини! Помаце-помайчини, все то е!” Твърдението на деветдесетгодишната ми събеседничка ме развълнува. Синът й Ранагелис минаваше седемдесетте. Като разбра, че съм българин от България, се представи като дядо Рангел. Та той ни подкани да пийнем от малките чашки ксантийска ракия, която ни бе разлял, докато още сядахме на верандата…
„Отсреща – продължи домакинята ми, – в тяхната махала, на помайцините, имам кака, две години по-голяма е от мене. Арифе са зве (нарича, именува), ама не (ние) си я звеме Фина”. „И все сме си заедно – обади се и дядо Рангел, – и на женитби, и на умрело. Една кръв сме, от една майка”.
„Помайчините не ги галят (обичат) много по краищата (по света)/” – подхвърли замислено Левскиния. „Защо ли?” – направих се на учуден. „Били са си дали вярата – обясни Рангел, – ама който и да види този зор да те бучат поганците на кол, ще стори същото”! Друга отлика немаме – допълни събеседничката ми.
На път за Златоград, в центъра на гръцкото село Ехинос спрях един възрастен мъж с таке с пискюл на главата си и го запитах дали в селото имат помайчини?
„Помайци имаме – рече без да се замисли човекът. – Цялата махала зад реката са христиени… Майките са ни едни!” „Значи са християни-помаци?” – предположих аз.
„Не, не, те са си българе! Нас ни зват помайце. Оти сме мохамедане“. „Вие сте мохамедане, ама сте помайчини с християните“. „Така, така! Ние от едно време сме си от една майка, та сме си българе… Ама иначе ни зват помаце, та да ни отличават… Демек, българи сме като християнете, ама сме само помайчини, от една майка! Но и бащите ни са от помайчините, от българете, дето ходят на джамия”.
В неделинското село Пресока питам баба Хасибе (Сиба) има ли тя помайчини? Отговаря ми, че има, но били в Неделино и си върнали старовремското вярване в Господа… И те са от помайци, ама сега си станали христиени. Всички христиени били помайци, защото „сме се родили от помайчини“. Имала дъщеря, омъжена там, и всяка неделя „с чилекън и децана” (със съпруга й и децата) ходели на църква!
За да приключи разговора, бабата каза умислена: „От един квас сме, майци!”, което ще рече: „От едно тесто сме, майчиното“!
В смолянското село Фатово твърдяха, че помайци са местните християни, защото майките им (баби и прабаби и на християни, и на мохамедани) били едни и същи. Твърдяха, че било едно и също да наречеш помак и българина мохамеданин, и българина християнин! Това се твърдеше и в девинското село Грохотно. Всички били помайчини, от една майка, от една баба или от една прабаба…
Запитах християнин от Козлицко как би реагирал, ако съселяните му, българи мохамедани, го нарекат „помак”? Той се засмя от сърце и рече, че не би имал нищо против, та нали са помайчини: „Те са ни помайци по женска линия“ – уточни още човекът.
Да търсиш помашки етнос сред морето от българи на Балканите, в Европа и по света е равносилно да издирваш Нети в езерото Лох Нес – едно напълно безнадеждно занимание. Сбъркаността в ежедневието обаче е едно отдавнашно състояние на българските политици, на редица „историци” и нереализирани в житейски план лица, които и до днес се опитват да доказват „смислено”, че част от българското желязо било дървено!
Възможно е, но нека преди да твърдят това, да похлопат по главите си и се вслушат в безхаберието, безродието и антибългаризма, които кънтят оттам! Срамът обаче да отделяме част от нацията си, обособявайки я като някакъв друг, помашки етнос, остава за клетия ни народ. А присмехът, че търпим подкупни политици и измислени историци - хитреци между нас, които се стремят да разслоят нацията ни за някой грош в повече, е напълно заслужен!
Докога ще се червим пред света с родните си продажници!
Думите на османските султани, управлявали над 55 царства и 33 народа, „Искам да видя моя народ в джамия, християните в църква и евреите в синагога“ не бива да бъдат забравяни,и когато дошли в балканите те заварили ислям , тогава теорията ви е невярна!
2
pensioner
01.10.2013 04:24:34
2
1
Разделяй /манипулирай/и владей.Елементарно,но за съжаление работи.Поздравления за автора на статията и коментара.
1
Ник
27.09.2013 18:31:21
1
0
***..”на юг от Дунав до идването на Аспарух да са живели други етноси, освен траки и славяни, а далече на юг – и елини.”
От Анадола до Средна Европа е живял и обитавал един и същ народ-траките,които са българи,понеже в историческите писания Мизите-траки са наречени недвусмислено Българи! Славяни са по Евсевий-тграките- Гети! Значи и славяни.-траки и Мизи,Българи-траки!А Мизите/Българите/ по Паисий и не само, са най-могъщото тракийско племе!Господи,говори се винаги за един и същ народ но го делят по различни признаци,само и само да не се разбере това! А,Аспарух идва по съвсем други причини,не да създава държава! Т.н.”елини”,то и името им е троко-българско, по едно от племената им,са били малък и незначителен елемент,но подъл и измамен. Това не е важно.Важното е,че те са късен, африкански при това, елемент по нашите земи.Много по-късен,другото е лъжа!
***..”преди Аспарух да обяви земите на юг от Дунав за част от пределите на България!”
По-горе казах,че земите ни са били български,както е била българска и т.н.”Византийска” империя,като етимологията на името отново е тракийско-българско,та не е имал какво точно да обединява и обявява,но през 7-ми век гърците се докопват до престола в Империята,започват преследване на българите,бившите си господари /и донори на генофонд,между другото/ и за това идва Аспарух,но вече против Империята,чиито гръбнак,продължават да са българите!За да спре гърците!
***..”много преди това, през 884 г., цар Борис І вече е наложил християнството в държавата си.”
Борис играе не много благовидна роля,а освен това нищо не е покръствал!Още в 37 г.по нашите земи идва св. Андрей Първозвани,който започва това начинание и по време на Никейския събор 325 година,България има Епископства,мрежа от църкви,а църквата е институция! Борис приема т.н. юдеохристиянство!И лишава България от елит!Това по-късно ще се повтори многократно!
***..”вярващи преди това в бог Тангра”
Нищо за Танграв историята ни,макар и приятели да се разсърдят за това,като Бог на Българите,освен да е производно примерно на Дионис и приет от източните народи,да е придобил това название!От там,като рефлукс,у нас!Клише!
***..”славяните с техния бог Перун и траките с неповторимия им божествен идол Орфей! Видно е, че на Балканите не остава място за някакъв измислен етнос”
Това е както за Тангра,етимологията на Перун /Перкун,перкам,си е българско/,а славяните,по-горе казахме,че „Това е новото име на гетите..” по Теофилакт Симоката!Та това са славяните,име ново на тракийско –българско,племе!Та това са и „славяните”,всъщност траки,каквито са и Мизите-българи и пак траки,ОСНОВАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА!с ЕДИН ЕЗИК И ОБИЧАИ,ВСЪЩНОСТ ЕДИН НАРОД!Това,което ние знаем за тях /СЛАВЯНИТЕ/ е политическа терминология,въведена от Петър първи и поета от Екатерина Велика с цел удовлетворяване на политическите амбиции на Русия!.Нищо общо с историята.
Това е! Ако може да ползва автора,на когото поднасям истински поздравления и симпатия,ще бъда щастлив! Но Истината не е в клишираната налагана и натрапвана историография от т.н. „български,не мога да не го пиша без кавички учЕни! Тяхната школа е друга,еврейска и характерна с хилядолетен антибългаризъм!Принципът на която е българите да се неглижират,историята им да се изопачава и укрива,ЗА ДА НЕ РАЗБЕРАТ НИКОГА КАКЪВ ВЕЛИК НАРОД СА БИЛИ! НАРОД СЪЗДАЛ СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И КУЛТУРА! НЕ ТЕ-НИЕ! Ами това е!
