През януари 2013 г. публикацията във в. „Десант“, озаглавена „Циганчетата унижават българските учители“, даде гласност на циганския терор
над преподавателите в ОУ "П. Берон" - Ямбол.
Вместо обаче да бъде потърсена отговорност от родителя, нанесъл побой над учителката Светла Хлебарова, тя беше уволнена от работа за това, че е дръзнала да се оплаче. Мотивите на директорката Лиляна Славова са, че Хлебарова, която родителят на ромчето нападна в класната стая, е уронила престижа на училището.
Излиза, че за да си запазят работата, българските учители трябва да си мълчат и траят, дори когато ги бият на работното им място! Абсурдно е, но такава е истината!
Група граждани на Ямбол
Бележка на редакцията:
Припомняме, че в началото на годината учители от въпросното ОУ „Петър Берон“ в Ямбол се оплакаха, че положението в тяхното учебно заведение, чиито възпитаници в голямата си част са от цигански произход, е просто нетърпимо. „Редовно се крадат дамските чанти на учителките, от тях се взимат пари и други вещи. Колегите третират такива случаи като дребни инциденти и казват на потърпевшата: „Карай сега, ще ги прежалиш, ставали са и по-лоши работи“.
„Понякога циганчетата ни замерват с тебешир, идват и рисуват с тебешир или химикали върху дрехите ни, докато преподаваме, а някои, особено по-големите от прогимназиалния курс, докато вървим по коридора или стълбите, плюят отгоре ни и бягат. Други ни ритат или бутат с ръце нарочно, а после като ги питаме защо го правят, и те не знаят. Страх ни е да им повишим тон, защото го възприемат като голяма обида, което може да ни докара доста неприятности, какъвто беше и случаят с колежката Хлебарова“ - споделиха те в писмото си до редакцията.
Сега разбираме, че държавата, която е призвана да защитава българския учител, не само не е предприела някакви мерки родителският произвол върху тях от страна на малцинствата да престане, но и дори е допуснала уволнението на един добър преподавател с нелепи и парадоксални мотиви.
Разбрахме, че наскоро потърпевшата учителка е започнала работа в ЦДГ в Стралджа. Но нима това е съдбата на тези смели българки, които дръзват да не търпят униженията и гаврата с тяхната чест и достойнство – да си сменят работата, да бъдат допълнително унижавани с уволнения и да нямат никаква защита от самозабравилите се цигани, които безнаказано им посягат.
Наистина, много срамно, тъжно и непростимо!
