След като няколко вече месеца победителят на последните избори – ГЕРБ, си играеше на „Тука - има, тука – нема“, като ту влизаше в парламента, ту го напускаше, ту
Автор: Огнян Марков
се цупеше като дете, на което са отнели любимата играчка, сега хората на Борисов се сетиха да си искат председателското място на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
Помни се, че при конструирането на сегашното Народно събрание на ГЕРБ бяха предложени няколко председателски места на парламентарни комисия и горе-долу двойно повече заместник-председателски позиции.
Тогава герберите се обидиха, че никой не се сетил да опъне червен килим пред лидера им Бойко Борисов при първото му влизане като депутат в Народното събрание и отказаха да участват в какъвто и да е парламентарен орган. После взеха да твърдят, че парламентът в сегашния му състав бил нелигитимен, вреден за народа и държавата и бил въобще гноен израстък върху чистата плът на родната ни действителност, забравяйки обаче съвсем небрежно, че и те са членове на същия този парламент и също така послушно гласуват в него, когато и както им наредят. И от него си взимат заплатите, разбира се.
А театърът на абсурда, който хронично разиграва групата на ГЕРБ, през тази седмица представи поредното си шумно представление със сюжет кой да предвожда бащината ни дружина на Асамблеята на Атлантическия клуб.
Протяжният плач на гербаджиите за апетитното председателско място на въпросната делегация обаче предизвика словоохотливия Йордан Цонев – сега от ДПС, да се изправи на трибуната и да обясни на Бойковите послушничета, че те нямали нищо общо с приемането ни в НАТО, та да претендират да оглавят делегацията, тъй като по това време са били в политическото небитие.
За сметка на това обаче ДПС имало исторически и съществени заслуги за членството на България в алианса, затова нему се падало да оглави представителството ни в Асамблеята на НАТО. Което и стана в крайна сметка, защото и в това Народно събрание картите не само са белязани, ами и винаги се раздават под масата.
Всъщност проблемът на Цонев с небитието е съвсем очевиден. Преди доста години той беше в управляващия екип на друга една политическа формация, която вече сериозно се е запътила към небитието, а сега защитава цветовете на друга партия, чийто път в края на краищата също свършва там.
Но нашите политици станаха като футболистите ни – цели екипи от мениджъри и скаути обикалят неуморно света, за да откриват и купуват таланти, които да защитават цветовете на отбора им. А защо го правят ли? Ами защото им се плаща, просто е.
Българската мафия с бели якички, която всъщност диктува всяко парламентарно или правителствено решение у нас и стои зад всяко нагло бъркане в джоба на средностатистическия български гражданин, обаче не поддържа чак такъв голям екип от специалисти, които да изнамират най-ярките представители на логореята в родното политическо пространство. Българската мафия просто си купува на ангро всички депутати, за да не стават грешки и винаги на има каре аса пред себе си на масата на вихрещия се вече 24 години политически покер у нас.
В лагера на „Коалиция за България“ театърът на абсурда като че ли не личи, но това е само на пръв поглед. Както става ясно от една съвсем скорошна поредица от публикации на юристи и икономисти с общото заглавие „Банките си имат своя държава“, крушката винаги си има опашка. Икономическата зависимост и разоряването на десетки хиляди български семейства с техния малък или среден бизнес чрез приемането през 2007 година на чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК, осигуряващ вече пълния монопол на банките у нас, беше програмирано тъкмо при управлението на доминиранана от БСП Тройна коалиция.
Политическият популизъм и обикновената дебелашка демагогия у нас обаче са усвоили прекалено добре всички гримаси на демокрацията по български. Така сега народният представител от БСП Румен Гечев, който е един от тези лица, довели българската държава до просешка тояга чрез източване на капитали, обезценяване и разграбване на българската икономика и контролирано фалиране на банките през 90-те, в качеството му на заместник-председател на Комисията по икономическа политика води работата по изработването на законопроект за ипотечните кредити, с цел „решаване“ проблемите на потребителите с банковия сектор.
Затова ясно говори и фактът, че по думите на Гечев разговори по този въпрос се водят с „представители на банки, Асоциацията на банките в България и БНБ“, но не и с тези, които накрая винаги плащат сметката – потребителите на банкови кредити! Тоест съдбата на болното животно в лицето на целокупния български народ отново е оставена в ръцете на касапина.
Върхът на парламентарния сладолед в четвъртък несъмнено е избирането на Волен Сидеров за председател на делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие. Това става броени дни след последната пиянска изцепка в сърцето на Европа – Брюксел, на обявяващия се за виден националист и истински крепител на този парламент председател на „Атака“ - партия, за която сравнението й с фурнаджийска лопата би било сериозна обида за инвентара, с който се бърка в нажежената пещ, дето се пече насъщният.
А над целия този парламентарен театър на абсурда, като Господ с ангелчета край себе си, се носи с невъзмутимата си физиономия премиерът Орешарски, който реди план след план, отчет след отчет, пропускайки най-вероятно да забележи, че извън хартията няма нищо реално и че Илия с каквито и да е витиевати фрази и добри намерения да го гримират, в крайна сметка си остава пак в тия.
В предаването „Телевизионен форум“ от 28 септември икономистката Силва Нешева – активен участник в протестите срещу сегашното българско правителство, много ясно каза, че не дебили рушат сега държавата ни, а ние сме дебили, че ги търпим. Тази квалификация е обидна за нас, представителите на един народ с хилядолетна държавна традиция, с именити царе, учени и спортисти. Проблемът в случая е само един – че е вярна.
