27 септември (петък), 10.00 ч. Пламен Орешарски е в парламента, за да проследи новия опит да му бъде гласуван вот на недоверие, внесен от ГЕРБ.
Цирковете от предния ден продължават, защото няма кворум. Хората на Бойко Борисов се тълпят в кафето на Народното събрание, без да влизат в пленарната зала, а атакистите все още вилнеят в Брюксел. Орешарски и министрите Петър Чобанов и Иван Данов стоят самотно в ложата на кабинета. След час скука шефът на парламента ги пуска да си ходят, защото няма кворум.
15.00 ч. Премиерът се опитва да излъска имиджа си пред Европа. В Министерски съвет той се среща с еврокомисаря по регионална политика Йоханес Ханс.
„Ще усвоим 35 процента повече от евросредствата през 2014 г. и ще завършим проектите, които са изостанали заради предния кабинет“, пъчи се Орешарски.
Ханс полива неговия ентусиазъм със студена вода: „За да имате повече усвоени пари от фондовете, трябва и да се осигури приемственост между служителите, които работят с проектите, а не да стават жертва на политическа чистка.“
28 септември (събота), 12.30 ч. С кортеж от черни мерцедеси Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев пристигат във Враца за среща с червени кметове от областта. С него пътува и почти половината кабинет – министрите Даниела Бобева, Петър Чобанов, Драгомир Стойнев, Десислава Терзиева, Хасан Адемов и Иван Данов. Цялата тайфа е пазена от десетина автомобили на НСО. Управляващите си отдъхват, като виждат, че протестиращи няма, а областният управител на Враца Венцислав Василев поднася огромен букет от бял лилиум на премиера.
След „трогателната“ сценка започва и самото събитие. Орешарски се прави, че слуша, като чак в края на срещата се обажда: „Врачанска област е по-важна за правителството, тъй като е част от изостаналия Северозападен край. Ще се опитаме да възстановим и местната индустрия в лицето на „Химко“.
После обаче добавя набързо: „Едва ли ще можем още в първия бюджет да покажем финансово този акцент, но ще се постараем .“
На въпрос на местните репортери дали си е подал оставката, слух за което е пуснат в социалната мрежа „Фейсбук“, министър-председателят измънква „Избързали са“. Станишев обаче веднага се намесва и твърдо просъсква: „Ние имаме амбиция за цял мандат“.
19.00 ч. Земеделският министър Димитър Греков дава заден ход за поредното предизборно обещание на БСП. Пред БНР той признава: „Цената на хляба ще поскъпне.“ После бърза да измисли поредното оправдание: „Но това не го казвам с някаква популистична цел. Казвам го, защото трябва да растат и нашите доходи. Трябва да пада цената на месото, на другите услуги, но цената на хляба не можем да задържим, защото в крайна сметка тя е под тази в Европа.“
30 септември (понеделник), 11.00 ч. Орешарски и земеделският министър Димитър Греков залъгват зърнопроизводителите с неизпълними обещания. На среща с управляващите фермерите искат да се забрани продажбата на обработваема земя на чужденци поне до 2020 г. Въпреки че това е невъзможно заради факта, че България е член на ЕС, Орешарски с половин уста обещава да „говори в Брюксел“.
1 октомври (вторник), 14.30 ч. Вместо да създава работни места за младото поколение, БСП се грижи само за своя електорат. Пред журналисти в централата на червената партия депутатът Корнелия Нинова смайва всички с идеите си, които сякаш са изкарани от епохата на зрелия социализъм. Червените щели да подготвят закон, според който да се създадат доброволчески отряди, които да помагат на пенсионерите. Явно тимуровските команди не излизат от ума на социалистите.
2 октомври (сряда), 10.00 ч. Отново се гласува втръсналият на всички вот на недоверие. Този път хората на Волен Сидеров са в залата да осигуряват кворум и така кабинетът на Орешарски оцелява. Пред журналисти премиерът се пробва да остроумничи: „Очаквах такъв резултат. Още повече – измежду аргументите за вота аз не открих нито един сериозен. Очевидно вотът имаше други цели, а не същностен дебат по политиката в областта на инвестиционното проектиране. И не, не ме притеснява подкрепата на „Атака“.
