Събитията през 1944-1989 г., наричани „социализъм“, „развит социализъм“, „светло бъдеще”, фактически бяха диктатура, тоталитаризъм – метастазиране на Българската комунистическа партия (БКП) във всички сфери на живота, узаконено от Член първи на „Живковата” конституция на България (1971-1991).
Политическият модел беше репресивен и лъжливо благоденстващ – всички работят и получават мизерни заплати, учат и се лекуват безплатно, строят се заводи и пътища, официално няма кражби и убийства - няма наркотици, силикони, проститутки, хомосексуални паради. Няма Свобода, има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят каквото мислят, да правят каквото могат и да се движат в западна посока извън границите на страната.
Затвор на площ 110 000 квадратни километра, от който само „централните”, „окръжните” и „градските” комунисти и децата им напускаха пределите му. За да са подготвени за посткомунистическия период на страната – демокрация, режисирана от БКП-БСП.
Убити и унижавани от комунистите бяха много достойни и интелигентни българи, сред които много депутати на антикомунистическата опозиция, поетът Кръстьо Хаджииванов, който искаше „да учи в Париж, а не в Москва, защото тя е близо до Сибир“, Илия Минев, Едуард Генов, Любомир Собаджиев, Константин Павлов, Наум Шопов, Радой Ралин, Борис Димовски...
На придворния поет Любомир Левчев обаче „никой не можеше да забрани да обича другаря Тодор Живков”! И „да отдава без жал сърцето си на другаря Сталин”!
Днес обаче резултатите от изследването на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) сред 1100 млади хора между 15 и 35 години в цялата страна, проведено в периода 7-19 юни 2013 г., показват, че ако можеха да избират, 17.5% от тях биха живели по времето на комунизма.
"С нищо конкретно" - такъв отговор са дали повечето анкетирани, попитани с какво свързват Желязната завеса (65.7%), Главно управление на наказателните лагери ГУЛаг (79.2%) и атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г. (69.2%).
Малко над 40% от анкетираните правят връзката остров Белене – концлагер, 39.9% с нищо, 14.6% - със строителството на ядрена централа, а „с мъчения и ужас” – само 2.4%. Изводът е, че 17.5% от младите българи харесват нещо, което не познават, защото за него не се говори нито в училище, нито в семейството. На тeзи млади българи е направена политическа кастрация, която ги обрича на най-безотговорното jamais vu (никога невиждано).
Защото човек вижда и чувства това, за което си говори с родителите, учителите, приятелите - и чете в книгите. И се сещам за Сократ: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание.”
Нека прибавим и носталгията на възрастните към комунизма – та вече 24 години много българи гласуват за БСП. И се сърдят, че ги наричат „червени боклуци”. Ами „червени шапчици” ли да ги наричат?
Да, правителството „Орешарски” трябва да подаде оставка. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?
А и множество българи, живеещи в 20 града по света, поискаха незабавно кабинетът да сдаде властта в организирания от тях DANSwithme World - в Лондон, Будапеща, Брюксел, Ню Йорк, Мюнхен, Торонто, Монреал, Женева, Глазгоу, Бристъл, Фрайбург, Барселона, Сан Франциско, Виена, Сиатъл, Цюрих, Тулуза, Осло, Манхайм, Франкфурт.
Те все пак знаят...
