В началото на октомври стана ясно, че злополучният Надзорен съвет на НЗОК е благоволил да проведе извънредно заседание, на което е дал своята благословия и „не възразява“
срещу високохуманната постъпка на световния фармацевтичен гигант „Новартис“ да „осигури напълно“ лечението на осъдените на смърт от същия този Надзорен съвет нещастни българки, заболели от рак. Но питаме ние какво щеше да се случи, ако не бяха бурните обществени протести, ако не беше гневната реакция на всички човеколюбиви медии у нас?
Както е известно (поне по официалните изявления), в този съвет участват експерти, в НЗОК работят още по-големи експерти, а в МЗ работят най-големите експерти. Е, и какво от това? Медиите ли трябваше да им обясняват какво значи да оставиш онкоболен без лечение?
Нямало пари. Ами няма да има, след като няма държава, няма държавност и господстват неолибералните човеконенавистни идеи, отречени вече в целия свят. Но все пак болните ще получат лекарството само за месеците октомври и ноември. А след това?
Мрънка госпожа министърката, мрънкат господа депутатите. А пък Надзорният съвет чак сега измрънка предложението въпросното лекарство да бъде включено в Приложение 19 на Националния рамков договор за медицинските дейности през 2014 година, който тепърва и кой знае колко време ще бъде обсъждан заедно с Българския лекарски съюз. Пита се: Защо това не бе направено досега. И какво ще стане, ако Националният рамков договор не се подпише?
По този въпрос експертите не правят експертизи. Затова евентуална алтернатива ще им подскажем ние. През 1963 година в САЩ бе одобрен т. нар. Закон за „лекарства сираци“, който впоследствие бе приложен и от други страни. „Лекарства сираци“ е термин, който се дава на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки болести, които засягат малък брой пациенти и за фармацевтичните фирми не е изгодно да бъдат предлагани масово на пазара.
Предимствата на статуса „лекарства сираци“ се отнасят до централизиран маркетинг, одобрение (обществена регистрация), възможност за грантово финансиране или общинска финансова подкрепа, по-ниска или никаква такса за регистрация, изключителни права за 10 г напред. На 15 декември 1999 г. в Европейския парламент се прие Директива 141/2000/ ЕС за регулация на снабдяването с „лекарства сираци“ в целия Европейски съюз. През 2000 г. Законът за „лекарства сираци“ (orphan drugs), бе официално въведен за всички страни членки на ЕС.
При това положение в територията, наречена „България“, където спокойно можем да говорим вече и за изоставени „болни сираци“, би трябвало експертите и правителството да положат усилия лекарствата за онкоболните в бедната ни страна да преминат в статута „лекарства сираци“. По бедност, разбира се! Още повече, че става дума за 16 жени и неголям брой дечица със злокачествена анемия.
Доц. д-р Гео Нешев, дн
специалист по клинична фармакология и терапия
