1 ноември (петък), 11.30 ч. Вместо да се занимава с растящата безработица и задълбочаващата се криза с бежанците, Пламен Орешарски се отдава на рекламна обиколка из страната.
Компания му правят министрите Петър Чобанов, Искра Михайлова и Хасан Адемов. Първата спирка на кортежа от черни джипове „Тойота“ е в Котел, вероятно за затвърждаване на дружбата с местния кмет от ДПС. За да няма „инциденти“ с протестиращи граждани, градоначалникът не само загражда целия градски площад, но дори и забранява посещенията в местния Музей на възрожденците.
На журналистически въпрос за студентските протести, искащи неговата оставка, Орешарски измънква: “Това са типично политически искания, така че не е най-подходящо да се отправят към мен. Аз очаквах да имат други искания – професионални.“ Ако министър-председателят на държавата не е политическо лице, кой тогава е? Вероятно Делян Пеевски...
14.00 ч. Екскурзията на управляващите продължава в Ямбол, където те се срещат с кметовете от региона и с областния управител. За разлика от Котел обаче, тук Орешарски и компания не успяват да избегнат народното недоволство. Пред сградата на общината десетки граждани са издигнали плакати „Оставка“ и Мафия“.
14.30 ч. След края на срещата Орешарски обяснява пред репортерите, че въпреки престъпленията на нелегални емигранти, българският народ трябва да ги търпи и храни, при това за собствена сметка: „На този етап е важно да изпълним хуманните си ангажименти. Не бих искал да внасям успокоение, че всички разходи ще бъдат покрити. Част от тях ще останат за сметка на нашия бюджет.“
16.00 ч. Последната спирка на министър-председателя е Сливен, където страхът на властимащите от волята на народа се показва най-ясно. Повече от час преди пристигането му кръстовището пред сградата на Областна управа е блокирано от метални заграждения. Орешарски е първият премиер след 1989 г., за чието посещение в Сливен са предприети подобни охранителни мерки.
Фолклорен състав, който трябва да поздрави Орешарски, чака безсмислено близо час. Премиерът пристига и без дори да ги погледне, се шмугва във входа на областната администрация. Причина за това са виковете „Оставка” и освиркването от група протестиращи, въоръжени със знамена и плакати зад огражденията.
4 ноември (понеделник), 19.30 ч. Министър-председателят демонстрира, че не му пука за наплива от сирийски бежанци, въпреки нападението на младо момиче от нелегален емигрант. По време на отбелязването на 100-годишнината от ВАС той поучава задаващите му неудобни въпроси репортерки: „Бих призовал да се въздържаме от ксенофобски настроения, защото в средносрочен и дългосрочен план ще ни излязат много скъпо. В ЕС се обсъждат допълнителни средства за справяне с кризата и аз се надявам че България ще получи сериозен дял от тях“. А дано, ама надали.
5 ноември (вторник), 10.30 ч. Образователният министър Анелия Клисарова разиграва фарс на насрочена среща с протестиращите студенти. Понеже младите хора, окупирали университетите, не се подлъгаха да отидат, Клисарова си устройва приятна раздумка със „студенти“ от младежкото БСП, бивши депутати от „Атака” и представители на псевдограждански организации. Когато журналистите обаче задават неудобния въпрос за легитимността на проявата, те са обявени за „провокатори“ и са изгонени.
