Що е етнос, що е народ и каква е разликата между тях
Недоучените политици и историци днес ще ги познаете по езика. И по неграмотната употреба на понятия, чрез които, съзнателно или не, правят внушения, изопачаващи факти, явления, езикови определения или събития.
Поради свойствената си безинициативност, типичния си мързел и видимата отвсякъде некадърност, тези лица не могат да навлязат в порядъчната трудова деятелност. И тъй като и престъпният бизнес също изисква ум и трудолюбие, затова и там не ги приемат или веднага ги изхвърлят, щом се разбере, че са търтеи. Така най-неспособните се изтърсват на пътя на политиката и се устремяват към най-различни политически позиции – от общински постове, през престижни областни санове, та чак до Народното събрание. Това е пътят на масовия български политик.
Сходна е и житейската пътечка на българския историк, но той поне е попрехвърлил някоя книга, въпреки че почти нищо не е разбрал от прочетеното. От страх да не загуби мястото си на учител, университетски преподавател, музеен уредник или археолог, той предпочита да повтаря стари мантри, архаични теории и схващания, съчинени изкуствено и в съответствие с действащата престъпна идеология чак от времето на Сталин. Така си върви и до днес, въпреки уж извършените някакви демократични промени. Старият, но демократизиран днешен историк продължава да се приспособява към всякакви историко-идеологически схеми, националистични и сепаратистки тежнения, които се налагат от една или друга управляваща политическа върхушка.
За тях историята не е наука, творческо призвание, а само средство за препитание. За тях в историята няма място за патриотизъм и национално достойнство. Това са хора с чиновнически настроения. Те гледат на историята единствено като на средство, чрез което да си пълнят стомасите, а след това да изпразват дебелите си черва из парламенти, телевизионни студия и вестници. Така те вмирисват и цапат общественото пространство с „теории и схващания”, които са завършени фалшификати или исторически полуфабрикати, но пък обслужват нечии партийни интереси.
Едно понятие, което днес масово се разтяга като ластик и се употребява за щяло и нещяло и от щели и нещели уличници в политиката и историята това е етнос. Етносът води началото си като езикова конфигурация, определяща общественото състояние и взаимоотношения на групи от хора още от времето на племенно общинските човешки структури. Едно или няколко племена с общ език, с общи битови навици и с общи верско езически обичаи обособяват един етнос и заживяват единно. Взаимната помощ и подкрепа е била нужна, за да се борят успешно с несгодите. Целта е била да оцелеят и, естествено, да подобрят живота си, усвоявайки огъня, лъковете и копията и строейки първо дървени колиби, а после и каменни къщи, подобно на старите българи!
Така възникват и етносите карамани и селджуци в Анадола. От тях, хилядолетие след раждането на Христос ще се пръкне етническият селджук Осман, който след Римската, Византийската и Българската империя, ще създаде и своята държава, наречена по името му – Османска. По същия начин възникват етносите на старите българи на север от Китай, на славяните и траките в Южна Европа и Балканите и на всички племена, появили се в ранните хилядолетия на Човечеството.
Турчин пък е определение, а не понятие като цялост. То не носи етногенен смисъл, а само определя, обозначава някои черти на посочвания обект. Така „турчин” на староесейски евр. език означава „гад, гадина, гадняр”.
Естествено, никому не би било приятно да бъде наричан гад (турчин). Не е случайно обстоятелството, че в справочниците на Турския институт по статистика в Анкара за резултатите от преброяванията в югоизточната ни съседка има изброени десетки реално възникнали етноси по териториите на тази държава, но етнос „турци” няма… У съседите ни има близо 75 милиона „турци”, но по народност, тоест всички етноси, които са се народили на територията на тази държава, представляват турския народ. Турски етнос обаче няма! Не само у съседите ни на югоизток! Такъв етнос няма в България, няма на Балканския полуостров, няма и никъде по родната планета Земя… Не заради друго, а защото „турчин” не е етногенно понятие, а езиково определение, което означава „гад”!
Защо все пак съседната ни държава носи това гадно име Турция? От ХVІІІ век, та чак до началото на миналото столетие гаднярското съдържание на определението турчин започва да избледнява, да се забравя. Когато през 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк трябва да вземе решение дали новата държава, която се кани да се изгради върху руините на съборената Османска империя, да се нарича Османия или Турция, той предпочита втория вариант. Не желае модерната държава, която иска да създаде, да има каквото и да било общо, дори и като наименование, със старата Османска империя…
С формиране на държавите и държавността възниква и понятието народ. Това е цялото население, което се ражда на територията на съответната държава, независимо от етническия си произход. То носи името на държавата си и така се самоопределя и така се самопосочва като родено в тази страна. Така всички, родени в България, са българи по народност. А те са етническите българи, гърци, арменци, евреи, малко сърби и други няколко пренебрежимо малки етнически групи. Родените в Турция са турци по народност, родените в Русия са руснаци по народност. Но няма как да си роден в България, а да се самоопределяш като турчин, не е възможно да се родиш в Гърция и да се самоопределяш като сърбин! Това е историческият, научен подход.
Редица държави като Гърция, Сърбия, САЩ, Турция и други са решили много практично проблемите около етническото и народностно самочувствие на населението си. За нас, на Балканите най-удачно ще е да приложим решението на проблема, както е направено в съседната ни Турция. Комшиите са приели и нужното законодателство в тази насока. При тях всяко лице, което има юридически взаимоотношения с турската държава, е турчин – независимо дали е започнало работа в турска фирма, дали си е купило имот в страната или е сключило брак с турски гражданин.
Това решение трябва да бъде приложено безусловно и у нас! Така и политиците няма да бъркат понятията като етнос, като народ, а историците ще могат без да се озъртат страхливо, без да се съобразяват с разбиранията на управляващата политическа сила, да назовават историческите истини с истинските им имена.
