Протестите, които наблюдаваме, са като плача на едно бебе. То не знае какво не му е в ред, но чувства - не е добре. Може да е гладно,
може да го боли коремчето или пък се е подмокрило...Когато край бебето има любящи хора, те оправят нередностите и то доволно заспива.
В ситуацията на ревящото бебе се намира и днешният български народ, чието развитие се връща назад във вековете. Защото старите не могат да издигнат мисълта си над спомена за соцкомпанията, а младите не могат да анализират случващото се, за да дадат ефективни идеи. На фона на объркания околен свят нямат и пример за следване.
Всяка нация излъчва елит. Той изпълнява задачата „да оправя нередностите” и насочва народа си по един разумен път на развитие. Елитът формулира ясно какъв да бъде националният идеал и формира партии, които обединяват големи групи от хора около идеи как да се върви към постигането на този национален идеал.
Известна е мисълта „Идеите стават сила, когато завладеят масите". Колко различни пътя може да има? Колко различни идеи могат да се формулират? И колко партии, борещи се за своята идея?
Нявга американци бяха казали за славянството: „Вие сте хубави хора, но защо опитвате да правите операция на сливиците изотзад?!"
Действията по пътя към по-добър живот могат да се определят. Могат да бъдат доста изяснени. Но трябват обединител, който да покаже пътя. Пътят към храма. Пътя към национален идеал.
Българският народ не случи на обединител. Нито президент, нито интелектуален елит, нито църквата. Нито набеденият „цар", раснал и уж възприемал света и ценностите му правилно. При такава действителност смешно изглежда надписът на фасадата на Парламента. Смешно е да се очаква сила у българщината. И страшно е това!
