Те положиха основите на разрухата в страната и унищожението на селското стопанство, армията, образованието, промишлеността...
Винаги съм се възмущавал, когато чуя по радиото или телевизията някой да спомене израза „прехода след 1989 г.“. Какъв ти преход, когато става дума за долнопробна разруха и унищожение! Защо ни заблуждавате, господа?!
Според мен, за преход може да се говори, когато от една политическа система се преминава към друга или пък от един начин на живот, обучение и т.н. се преминава към други. Но във всички случаи внимателно, разумно, без сътресение и задължително - към нещо по-добро и полезно. Фактите показват, че у нас след паметния 10 ноември 1989 г. промяна не е имало, а за преход изобщо не може да се говори.
Тази разруха започна от първия президент Желю Желев и от първия министър-председател Филип Димитров. Тя продължава и до днес и отговорни за нея са всички президенти, премиери, министри и депутати, с малки изключения, от периода на т.нар. „преход“.
Може ли да се говори за промяна в селското стопанство, когато то, по указания на неграмотния по селскостопанските въпроси философ Желю Желев, бе за кратко време унищожено?
Кооперативните стопанства бяха ликвидирани. Земята беше върната на бившите собственици, повечето от които стари хора, които нямаха никаква техника за обработване. Техниката пък беше разграбена или продадена на безценица на приближени хора.
Разграбени бяха елитни животни, а стопански сгради, кравеферми, овцеферми, свинеферми и т.н. - разрушени.
Разрушиха се напоителните ни системи, особено в крайдунавските градове. Всичко в селото трябваше да се унищожи, защото според Ж. Желев това са били стълбовете на комунизма. Този човек не погледна как тези въпроси се решават в Унгария и Чехословакия.
Още по-жестоко беше унищожена промишлеността. Тази, която след 9 септември 1944 г. с бързи крачки започна да се развива. Израснаха такива комбинати като „Кремиковци“ край София, НХК – Бургас, АЕЦ - Козлодуй и десетки други, известни на всички.
Статистическите данни сочат, че от 1945 г. до 1989 г. са построени 2382 завода, фабрики и др. производствени предприятия, свързани с промишлеността и селското стопанство. Днес, според същата статистика, от тези заводи работят едва 82. Само в района на София са унищожени повече от 30 предприятия.
Това не се казва преход, а разруха, която продължава и сега, и от която спечелиха предимно някои управляващи и шарлатани. На улицата излязоха хиляди и хиляди безработни, обречени на глад и мизерия.
Та...
Такава разруха, а не промяна обхвана всички сектори на обществения живот: строителство, здравеопазване, армия, образование, култура, транспорт и т.н.
Здравеопазването, както знаем преди 1989 г., беше безплатно и достъпно за всички съгласно конституцията. Нямаше здравни пътеки, направления. Лечението в болниците беше безплатно и неограничено, работеха десетки санаториуми и почивни станции и т.н.
Образованието беше безплатно, в това число и висшето, откриваха се нови училища по села и градове. Само в бившата Оряховска околия бяха открити 4 гимназии в селата – Бутан, Галиче, Хайредин, Кнежа (която беше Оряховска околия) и още една в Оряхово.
Полагаха се големи грижи за науката и културата. Откриваха се хиляди читалища, театри, домове на културата. А сега се закриват читалища, театри, домове на културата. Това не е промяна, а разруха!
Не мога да подмина и въпроса за българската армия, за това, че в нея съм служил 30 години, и за това, че там разрухата струва на народа и държавата не милиарди, а трилиони, заровени в земята.
До 9 септември 1944 г. нашата героична армия 80% беше на конска тяга и зле въоръжена. Няколко години след тази дата армията ни започна да се превъоръжава с нова бойна техника, танкове, артилерийски системи, самолети, бойни кораби и т.н. Създадоха се десетки бойни полкове и бригади, като мотострелкови, артилерийски, танкови, зенитни и др.
По-късно се създадоха ракетни бригади и дивизиони ПВО и за сухопътните войски като оперативно-тактически бригади SS-23. Но с идването на злокобната за армията 1989 г. всичко започна да се разрушава и разграбва. Изчезнаха почти всички гарнизони, пак по заповед на Желю Желев, Филип Димитров и неграмотния във военно отношение Димитър Луджев.
Започна големият погром. Тези американски слуги и родоотстъпници точно изпълняваха заповедите на своите господари отвън Океана. Сринати до земята бяха такива гарнизони като Средец (Грудово), където имаше три полка и един ракетен дивизион.
Унищожено беше летището в Равнец. Такава съдба сполетя гарнизоните на І-ва и ІІ-ра армия. Разрушени бяха казармени сградни помещения, учебни кабинети, гаражи, полигони, жилищни блокове и т.н.
За съжаление всичко ставаше пред очите на нашите висши генерали и полковници, които не се опълчиха срещу тези хунски злодеяния. Те си гледаха спокойствието и си пазеха пенсията. Никой от тях не надигна глас и не призова военни и цивилни, да се спре тази вандалщина.
Всичко казано до тук не за първи път е писано, но никъде не е казано и писано за отговорността, която трябва да бъде потърсена от управниците, довели страната до такава разруха. Така, както стават в другите държави.
В Украйна бившият министър-председател Юлия Тимошенко беше осъдена на 7 години затвор, които излежава в момента. Престъплението й е за това, че е сключила за Украйна неизгоден договор с Русия. И нищо друго!
В Румъния са осъдени и лежат в затвора двама бивши министри, пак за нарушения и престъпления.
Най-сериозни и безкомпромисни мерки срещу престъпленията на висшите ръководители се вземат в Китай. Там досега е разстрелян един министър и няколко висши чиновници за различни престъпления.
В България на престъпленията, които вършат различни министри и президенти, се гледаше снизходително и несериозно. Тези престъпления са далеч по-големи от тези в Украйна, Румъния и Китай. Но ние продължаваме да си затваряме очите, да не говорим за разруха и да казваме „това е от прехода“, с което омаловажаваме всички престъпления и ги оправдаваме.
Това считаме така, защото утре, който дойде на власт и води престъпна политика, да не му търсят отговорност. СДС не търси отговорността от БСП, БСП не търси отговорност от НДСВ. Днес никой не търси отговорност от ГЕРБ, от Бойко Борисов, от Цветан Цветанов и така всичко се повтаря отново и отново.
Да вярваме, че занапред ще се намери партия, която не е била във властта и не е допускала престъпления. И тази партия, влизайки във властта, да има смелост да изправи на подсъдимата скамейка всеки престъпник, та същият да си получи съответното наказание. Иначе тежко на България и изстрадалия й народ.
