Аграрно колонизиране на страната ни вече е в ход, а сделките със земя са старателно укривани
Българският парламент се люшка в противоречиви пориви на закъсняла любов към родната земя – за или против удължаване на мораториума.
„За радост, земята не може да се изнесе” – заяви премиерът Орешарски. „Земеделските земи в България не са толкова атрактивни, че да бъдат изкупени масово от чужденците“ – подкрепи го и министърът на земеделието Димитър Греков. Дали тези изказвания бяха израз на добродушна наивност или зад тях се крие нещо повече? Мнението, че земята не може да се изнесе се споделя от мнозина – то не е изцяло погрешно и тъкмо затова е особено опасно.
„От 2000 г. досега чуждестранни инвеститори са закупили 830 млн. декара в развиващите се страни... Над 80 страни по света представляват мишена за чуждестранните инвеститори”. Така започва анализът на „Дойче банк”, озаглавен „Чуждестранни инвестиции в земеделска земя”. Според него две трети от земеделските области, към които проявяват интерес инвеститорите, са разположени в Африка.
Апетитите са насочени предимно към бедни страни със слаби правителства и повсеместна корупция, констатира докладът. Инвестира се не само в обработваема земя, но и в пасища и гори. Разположението на земеделската земя е важен фактор при избора на инвеститорите. Терените трябва да са на около 3 часа път от най-близкия град, но се допуска да са отдалечена и на 9 часа. Инвеститорите са предимно от арабските страни – от Персийския залив, Китай, САЩ, Бразилия, Индия, Малайзия, Корея, ЮАР, както и от няколко европейски държави.
„Конкуренцията за придобиване на земя е жестока” – се казва в анализа на германските банкери. Купуват се дори земи, за които се необходими големи инвестиции за изграждане на инфраструктура. Потенциалните купувачи обаче рядко обсъждат своя интерес със засегнатите местни общности. Изключително редки са случаите, когато инвеститорите са получили информирано съгласие от местните жители преди придобиването на земята.
В документа на „Дойче банк” се посочва и че чуждестранните инвеститори често си партнират и въпреки жестоката конкуренция, те успяват да съгласуват интересите си. Посочва се още, че земята има голяма ликвидност в сравнение с ценните книжа и че притежаването й е сигурна преграда срещу инфлацията.
В доклад, изготвен през 2013 г. от експерти по поръчение на долната камара на британския парламент, също се говори за заграбване на земя в голям мащаб, в което участват държави, големи компании и спекуланти. Целта е осигуряването на износ на селскостопанска продукция, но според проф. Де Шутер, специален докладчик на ООН, стока е вече не само реколтата – все по-често като на стока се гледа и на земята и водата. Очевидно той има предвид спекулантите, чиято цел не е да обработват земята, а да я препродават многократно по-скъпо.
Спекулацията със земя съществува откак свят светува, но не и в днешните грандиозни мащаби. На световния икономически форум в Давос през 2010 г. беше дискутиран въпросът дали земята ще стане в най-скоро време по-скъпа от петрола. В опитите да умножат парите си, богатите предпочитат да инвестират в нещо, което не се предлага в изобилие, но е желано от повечето хора, а точно такава стока е земята.
Частните инвеститори не са единствените, които разбират, че Земята не може да се раздуе като балон – проумяха го и по-далновидните управници. Редица държави придобиха общо над 115 млн. дка в различни други страни по света. Защото мъдрият управник знае, че няма нищо по-опасно от гладуващите. Гладът води до отчаяние, а от отчаяни хора можеш да очакваш само най-лошото.
Какво тласна държавите-вносителки на храни към трескавото изкупуване на земи? Някои от тях са невероятно богати. Например Саудитска Арабия продава всяка година нефт за около 800 млрд. долара, а за да похарчиш толкова пари, се иска много време и въображение. Но и саудитците са чували легендата за цар Мидас, който превръщал в злато всичко, до което се докоснел, но гладувал, защото щом се докоснел до храна, тя се превръщала в злато. Богатите шейхове могат да си позволят да похарчат купища пари за вносни храни. Това, което те не могат да направят обаче, е да се преборят с търговските забрани за износ на зърно, които страните-производителки често налагат напоследък заради слабите реколти.
Съгласно прогнозата на главния научен съветник на британското правителство Дж. Бедингтън, направена през 2009 г. и споделяна от повечето експерти, през следващите 20 години населението на земята ще нарасне с една трета, а нуждата от храни с 50%. Тази тенденция породи страхове, че в скоро време страните, които внасят по-голямата част от храните си, няма да могат вече да си ги доставят на никаква цена. И тъкмо затова Саудитска Арабия, а също и много други държави, взеха единственото разумно решение – да не разчитат на световните пазари за храни, а да купуват земеделска земя в чужбина. Така започна глобалната надпревара за придобиване на стотици милиони декари по цял свят.
Според оценката на К. Дайнингер, икономист от Световната банка, една трета от обработваемата земя на земното кълбо е вече в списъка на чуждестранни инвеститори. Някои наричат това нов аграрен колониализъм, който се представя като инвестиция и подпомагане на развитието на селското стопанство на страни, неспособни да се справят сами с проблемите си. Но в много държави чуждестранните инвестиции в земеделието вече не се посрещат с наивен възторг, докато за нас, българите, думата „инвестиция” все още звънти като кюлче злато. Докато в Мадагаскар например през 2009 г. събориха правителството, когато разбраха не за продажба на земя, а за подготвяно отдаване на огромни площи под аренда на корейската компания „Деу”.
Всеки ден в Германия се застрояват средно над 1000 дка земя. И затова търсенето на земеделски терени там повиши цената им до над 2000 евро/дка в западните части на страната и до около 900 евро/дка в бившата ГДР. Там все още са държавна собственост около 10 млн. дка. Християндемократът Хелмут Кол отказа да върне през 1991 г. отнетите по време на комунизма имущества на старата немска аристокрация в Източна Германия. Така 33 млн. декара и други имоти на обща стойност около 200 млрд. евро не бяха реституирани. Част от тези земи, които в продължение на векове са били законна собственост на аристокрацията, бяха разделени на малки парцели, с които след 1949 г. са оземлени около 70 000 така наречени „нови селяни”.
Огромна част от тази нереституирана земя все още е държавна собственост. За да наложи своето решение в Бундестага, Кол използва една голяма лъжа, която по-късно беше опровергана официално от Горбачов. Канцлерът излъга депутатите, че СССР е поставил като условие за обединението на Германия да не се извършва реституция на споменатите имоти. Наследниците заведоха дело в Международния съд по правата на човека в Страсбург, но решението на съда беше в полза на германската държава.
В случая Кол не допусна да се възкреси от пепелта на миналото една феодална каста от притежатели на десетки хиляди декари земя, каквато пък ние създадохме в България.
Сега у нас наблюдаваме и нещо друго – земеделският ни министър твърди, че земята ни не е атрактивна и още, че климатичните изменения и проблемите с напояването също допринасят за непривлекателността на българските имоти.
Никой обаче досега не попита как така в Африка, където климатичните промени са още по-драстични и където средният добив на зърно е пет пъти по-нисък, отколкото у нас, земята е атрактивна за чужденци, а в България не е. Колкото до напояването, вие чували ли сте за някакви големи хидромелиоративни съоръжения в Африка? Аз не съм чувал – освен за Асуанския язовир, но въпреки че го притежава, Египет е зависим от внос на храни.
За едно-единствено нещо съм съгласен с господин министъра – че земята ни не е комасирана. Тъкмо това според мен е най-важната причина, поради която тя все още не е заграбена изцяло от чужди инвеститори. Според Греков ще са нужни докъм 5-10 години, за да бъдат окрупнени земеделските терени така, че да представляват интерес.
Интерес за кого? За чуждите инвеститори или за новите поземлени феодали, които създадохме? Раздробеността на земята сама по себе си не може да спре процеса на аграрно колонизиране на България, но го забавя.
Тези, които имат интерес от комасация, са малцина. Те ще се опитат да ни убедят, че тя е жизнено необходима за развитието на селското стопанство. Ако е така, нека да попитаме защо комасираната земя във Франция е не повече от 60%, но въпреки това Франция е най-развитата земеделска страна – първа в Европа и втора в света по земеделско производство.
Министър Греков твърди също, че повечето от фирмите, закупили земя у нас, са смесени и затова не може да се уточни колко точно е чуждото участие. Прочетох това негово изявление с недоверчива изненада. Едва ли има друга държава в Европа, където сделките със земя да са обгърнати в такава тайнственост, че дори и министърът на земеделието да не е осведомен. Може би все пак той се бои да обяви публично, че огромни площи земеделска земя вече са тихомълком придобити от чужди инвеститори – като например румънската компания „Ромфарм”, закупила близо 900 000 дка, от които обработва само 83 000 дка, а останалите отдава под наем.
Българският парламент се люшка в противоречиви пориви на закъсняла любов към родната земя – дали да има или да няма удължаване на мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци. Мораториум – както ясно се видя – уж е имало, но не съвсем. Българската политика заприлича на корида, в която нашите политици са като бик, който се опитва да намушка с рогата си нещо, дето вече не е там.
