Западните покрайнини без достъп до българска телевизия
Изминаха повече от 100 дни, откакто Българският културно-информационен център в Босилеград за първи път сподели тревогите и възмущението на българското население в Западните покрайнини от премахването на българския цифров сигнал.
Следвайки напътствията от рекламите за цифровизацията, около половината от населението в Босилеградско си купи декодиращи устройства, за да гледа българска телевизия. Което се оказа мисия невъзможна.
КИЦ „Босилеград” по надлежен ред осведоми за случая Министерството на външните работи, Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Народното събрание, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета по електронни медии, политически партии и НПО-та и българските медии.
Въпреки добронамерените изявления и готовността на всички изброени институции проблемът да се реши, той и досега си стои на дневен ред. Най-напред получихме противоречиви обяснения от типа на „(не)допустими излъчвания на границата на съседни държави” до „проблемът е решен след среща с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на Сърбия” и „хората в Димитровград и Босилеград в Сърбия вече гледат българска ефирна цифрова телевизия”. Което не отговаря на истината.
Досега никой не каза защо на мястото на телевизионния предавател, съществувал до август т.г., е сложен друг с много по-малка мощност. Така цифровият сигнал не само не достига до Босилеград, но и до много села край Кюстендил и Трекляно.
Недопустимо и нечовешко е, че българите в Босилеградско и Царибродско (в ерата на телекомуникациите и евроинтеграциите) за Коледа и Нова година не само няма да могат да гледат българска телевизия, но даже не получиха и никакво смислено обяснение защо и докога няма да я гледат.
КИЦ „Босилеград” настоява за отговор на този въпрос и протестира за нехайството, с което се пренебрегва значението за свободен достъп до българската телевизия като най-ефикасна жива връзка с България и най-добро средство за опазване на българския език, история и култура в Западните покрайнини. В крайна сметка, това е и официална държавна политика и всеки трябва отговорно да се отнася към нея.
