Зад биографиите на инициаторите на ПОМАК прозира само стремеж на самовлюбени и алчни за власт и пари лица
Идеята за учредяване на партия на българомохамеданите в България не е нито нова, нито на Ефрем Моллов. Още в началото на 90-те години на миналия век Камен Буров от село Жълтуша, Ардинско, регистрира такава формация като тя беше именувана Демократическа партия на труда.
Както се вижда, в самото наименование не се съзира никаква помащина. Камен беше един инициативен млад човек, който гореше от желание да направи нещо за съселяните си, за Източните Родопи, за България. Но ясно съзнаваше и това, че пътят не е сегрегиране на българите мохамедани от основния български християнски народ, а тъкмо обратно – неговото втъкаване в плътта на общата българска снага, независимо от верските различия!
Въпреки ясно прокламираната позиция, че ще защитава мохамеданското вероизповедание на част от българите, които исторически са наследили исляма, родопчани трудно приемаха идеята, че могат да се обособят в отделна партия. На родопските българи мохамедани най-големият им страх беше да не се посегне отново на религията им!
Съратниците на Буров широко агитираха, че една от целите на новата партия ще е именно защита на верското самосъзнание на населението. Гарантираше се, че тя ще защитава и българския език, и българското самосъзнание на това население.
Въпреки всичко, тази формация трудно набираше привърженици. Самият инициатор Камен Буров беше избиран за кмет четири мандата! В два от случаите се кандидатира от партия СДС, а в другите два – като независим кандидат! И нито веднъж не посмя да предложи кандидатурата си от името на новата партия, която беше учредил и регистрирал! Той знаеше, че просто няма да бъде избран, защото беше разумен човек и бе проумял, че родопчанинът е волна планинска птица и никога няма да се остави да бъде вкаран в някакъв партиен кафез.
Османлиите не бяха успели да го потурчат изцяло както успяха с турско говорящите днес български еничари. Но с турчеещите се днес в България успяха, защото откарваха дедите им за потурчване в Анадола и ги връщаха с изцяло променено съзнание и език. А волният родопчанин, за да оцелее той и родословието му, приемаше исляма... И така той запазваше българския си род. И до днес българите из тези краища се радват на свободата, с която изповядват мохамеданството. Мръщят се, ако някой ги нарече „помак”, и с гордост съобщават, че са българи! „Българе сме, казват те, ама сме мохамедане”.
Множество са фалшификациите, които е създал в писанията си не добре подреденият мозък на Ефрем Моллов. Помак не е етногенно понятие. То е определение за човек, който е в роднинска близост с друг човек. Става дума за лица от една майка, тоест за помайчини! То е равностойно на побратими, на посестрими, побащини и в този смисъл тълкуванието на произхода на помак е чисто лингвистично.
През годините обаче сбъркани политици и историци са наслоявали по-различен смисъл на това най-обикновено българско речово определение, вменявайки му предимно обидно съдържание. Но пък и никога не се е твърдяло, че това определение е „етноген”, тоест, че помаците са отделен етнос... Това определение генерализира взаимоотношенията българи-християни и българи-мохамедани.
То възниква, за да ни подскаже нещо много важно – че тези две групи от население са различни само по вероизповедание, а като наследственост те са помайчини. Но немалко политици и историци- спекуланти в търсене на дивиденти за себе си, започват да изопачават смисъла на тази обикновена лексикална единица и да й вменяват какви ли не зловещи значения...
Пионери в измислянето на новия „помашки” етнос са гръцките военни! Ефрем Моллов и тук е закъснял. След разпокъсването на България през 1919 г. от зловещия Ньойски договор значителна част от българите, населявали държавата ни по беломорските ни граници, та чак до Солун, започват ежедневно да бъдат асимилирани. В новите си граници гръцката държава започва един постоянен „възродителен процес”.
Българите християни биват записвани с гръцки имена, народността им се посочва като гръцка, като не се посяга само на религията им. Така те получават правото да придобиват имоти и да влизат в различни правни взаимоотношения с държавата.
Асимилирането обаче на българите мохамедани в Северна Гърция се оказва трудна работа. Те не желаят да приемат гръцки имена, не са съгласни и да сменят мохамеданската си вяра с християнска. Гръцката държава усилва неимоверно натиска си главно чрез административни мерки.
За нея е неприемливо това население да има българско етническо самочувствие. Започват да им се налагат всевъзможни ограничения. За да си купят земя за обработка или строеж, те чакат с години. Налагат им се хиляди спънки преди да получат разрешително за строеж на къща или закупуване на апартамент. Дори и за един лек автомобил чакат ужасно дълго време. Тормозът е негласен, тих, но тотален! Освен ако се отречеш от българското си самосъзнание и се запишеш като грък.
По времето на социализма у нас, когато Гърция ни беше идеологически враг, българите мохамедани в Северна Гърция не виждали никаква надежда, че е възможно социалистическа България да им помогне по някакъв начин. Но пък гърците са в един военнополитически блок НАТО с Турция. И тук те съзират спасението. По линия на единоверието, на тях по им е удобно да започнат да се самоопределят като турци, вместо да ги записват като гърци, които за тях на всичко отгоре са и омразни християни.
Така се появява тенденцията българите мохамедани в Северна Гърция да започнат да се самоопределят като турци. Смятали са, че така елините ще са по-милостиви към тях, тъй като все пак са в един военен блок с комшиите си от изток.
Гърците обаче приемат тази тенденция като още по-неприемлива. Те не могат дори и да си помислят, че цяла Северна Гърция в определен момент ще се окаже населена от „турци”, мохамедани. Тука вече се налага да се намесят гръцките военни.
И те използват обстоятелството, че това население е определяно като българомохамеданско, но и в същото време е и именувано като помашко и обявяват, че Северна Гърция е населена от „етноса помаци”, които са различни и от турци, и от българи. Тази позиция е удобна за гърците, защото така те лесно ще противодействат на повторното българизиране на тези територии или пази боже, от тяхното турцизиране.
Съществуването на един, макар и измислен „помашки етнос”, би се преглътнал много по-лесно, отколкото ако започнат териториални домогвания на българи или турци под претекст, че крайбрежните беломорски територии не са гръцки. Един помашки етнос, при това изкуствено съчинен, лесно би могъл да бъде асимилиран през близките десетилетия, а елините имат опит в това отношение.
Гръцките военни, естествено, отиват и по-нататък, като заговорват за помашки език и за помашка азбука. Започват да издават и учебници. Ако големият ни диалектолог академик Петър Динеков беше жив, със сигурност нямаше да повярва, че това се случва днес, в съвременните ни Балкани и със знанието и мълчаливото съгласие на днешните ни клепоухи политици и диалектолози.
Както става ясно, писанията на Ефрем Моллов не само че са болни и прекалено много закъснели фантазии, но плагиатстват и розовите мечтания на гръцките военни отпреди 15-25 години. Едно от най-смешните твърдения на този човек е, че на Балканите е имало наложено мохамеданство далеч преди идването на Аспарух и основаването на българската държава през 681 г.
С това той иска да обясни защо така наречените „помаци” са мохамедани, тъй като се знае, че Аспарух пресича Дунава с отдавна християнизирани българи. Неговата идея е, че измислените „помаци” не са българи, придошли от земите на север от Китай, а са някакви местни, може би траки или славяни или кой знае какви, но определено мохамедани.
Произходът на българите мохамедани из българските земи е отдавна изяснен – това са помохамеданчени от османлиите българи християни. За турско говорящите българи също категорично се знае, че са наследници на еничарите, българи-християни, отвличани в Анадола, турцизирани изцяло и връщани по родните си места, за да продължат с помохамеданчването на християнското население.
Създаването на партии на верска или лъжеетническа основа не е носило нищо добро на никого. Защото подобни фалшификации са предпоставка и за фалшив политически живот. Това навремето прозря Камен Буров от село Жълтуша, Ардинско.
На верска и на лъжеетническа основа няма как да се развиват плодотворни партийни идеи, програми, ценности и други човешки стремления. Зад биографиите на инициаторите на ПОМАК прозира само стремеж на самовлюбени и алчни за власт и пари лица!
mnogo dobar komentar dobre e da bade podkrepen s arhivni materiali ,presa ,televisia,radio i da se vazprieme i ot balgarskoto i ot balgaro-pomashkoto naselenie kato pravdopodoben a ne kato promivki na sasnanie .
