Обезличаваме се като нация


10 Януари 2014, Петък


От две години съм абонирана за в. “Десант“,  който чета с голям интерес. Отскоро пък гледам и ТВ СКАТ, особено в събота и неделя.



Намирам, че сте най-честните, открити, смели и правдиви сред журналистите у нас. Точно затова искам да споделя на вас и вашите читатели нещо, което се случи с мен наскоро.
Сигурна съм, че и много други хора са имали подобни преживявания, но до вчера не съм вярвала, че в 21 век българщината ще е подложена на такова падение и унижение.

През времето на 5-вековното турско робство много българи са дали живота си, за да има български училища, църкви, читалища. Имаме стотици хиляди примери за това.
От шест години живея в село със смесено население – българи и турци. Работила съм като учителка. Никога не съм делила хората по етнос, по вяра. В момента съм секретар-библиотекар. Близо три години работех без пари, на добра воля, в името на това да има читалище, така необходимо за деца и възрастни. От месец март 2013г. Читалищното настоятелство взе решение да получавам по 40 лв. на месец като възнаграждение на труда ми.

На 27 декември (Стефановден) организирах празнична програма послучай Коледа и Нова година, в която се включиха децата от селото. Имаше музика, хора и песни.
Към 16 – 16.30 ч., след като тържеството приключи и хората си тръгнаха, аз започнах да подреждам залата.
На една от крайните маси обаче продължаваха да стоят няколко турчеещи се циганки. Учтиво им напомних, че мероприятието е приключило и е време да заключвам читалището.

Едната от тях започна да ме обижда с цинични думи и да ме псува. Извика ми, че за нея съм „гяурка, дошла от майната си“. Скарахме се, но аз бях сама срещу тях и нямаше кой да ме защити. Бях повалена на земята, ритана и бита.
Болките от ударите ще отминат... но от думите, едва ли. За тях аз съм гяурка, защото под мое ръководство децата пяха български коледни и Новогодишни песни. Защото събирането бе в библиотеката, до битовия кът, където всичко говори за български дух и култура...

И друг път съм чувала за подобни издевателства на цигани над българи в собствената ни държава. За жалост обаче, повечето хора мълчат и не желаят да говорят за случващото се в България. Кой от страх, кой от безразличие. Но става наистина нещо страшно, обезличаваме се като нация. И който сега не го разбира и не го осъзнава, ще дойде време да съжалява.

Моля се всички патриотични партии и организации да се обединят, така, както НФСБ подаде ръка на ГОРД, СЕК, НИЕ, сдружение „Патриот“ и „Целокупна България“, за да има в тяхно лице истинска опора този народ.

Нина Иванова,
Попово


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки