В политиката шизофренията май не е диагноза, а ловен прийом за изчакване на подходящия момент
Автор: Борислав Михайлов, komentator.bg Снимки: София прес
За поредната „лидерска битка” в БСП с пълна сила важи максимата, че кой каквото сам си направи и Господ не може да му го направи.
Горките редови социалисти! Десетилетия наред, в по-младите си години, стотици хиляди членове на тази партия се гънеха като йоги, за да може линията на телата и на мислите им да бъде успоредна на Априлската линия на партията. Дори по онова време се роди политическата аксиома, че всяка крива, успоредна на Априлската линия, всъщност е права?!
Днес нещата станаха немислимо по-сложни. Защото, за да приемеш, че и Първанов, и Станишев са прави, а Калфин и Кутев например – искрени и безгрешни, трябва да си не редови социалист, а закоравял политически шизофреник и въжеиграч. Не че няма и такива, но повечето от тях вече не са в БСП, а прелитат от партия в партия, водени от безукорния си инстинкт за платената любов в политиката.
Помните ли Александър Томов, Николай Камов, Елена Поптодорова... или Бойко Борисов дори? Всъщност последният не може да бъде забравен най-вече от (някогашните) членове на НДСВ. За които дори спечели един депутатски мандат в Благоевград, преди да се върне в МВР, за да си мерят с Румен Петков... егото.
Всъщност в политиката шизофренията май не е диагноза, а ловен прийом за изчакване на подходящия момент.
Така Първанов, Калфин (който наистина в момента не е член на БСП) и компанията от „АБВ” ще си стоят в БСП като пет пари в кесия и никой дори данък „ревизионизъм” няма да им взема. Само ще ги сочат като нагледен пример колко демократична партия е станала някогашната столетница, която беше по Брежневски алергична към всякакъв вид плурализъм, дори когато е в хомеопатични дози.
Дори според такъв мастит политолог като проф. Петър-Емил Митев „няма такава политическа партия в целия демократичен свят, в която можеш да излезеш с алтернативна листа на изборите и да продължаващ да се смяташ за член на партията”.
На което Първанов може да отговори с Лениновото: „Эсть такая партия”. И да продължи да ходи на „Позитано” 20 – видимо с просто око, както и в Банкя (доказаумо само със СРС) в очакване на точния момент, отново в съответствие с Лениновото учение. „Днес е рано, утре ще е късно”. А и до изборите има още време.
На „Позитано” няма да ги изключат от БСП, независимо от позоваването на партийния устав и свирепите физиономии на Антон Кутев и Мая Манолова. Да не каже някой, че в БСП гонят инакомислещите. И така ще затвърдят мнението, че и зад Станишев, и зад Първанов има някой невидим, но могъщ, който направлява думите и делата им.
Задкулисието в българската политика е като подводната част на айсберг. Невидимата част е многократно по-голяма от видимата. Всички знаят, че я има, но малцина са я виждали. И уж са материалисти и марксисти, а вярват в Божественото политическо задкулисие повече, отколкото в непорочното зачатие на „АБВ”.
И преди нещата да влязат в ясното и разбираемо дори за деца разпределение на ролите от типа на „двама се карат – трети печели”, е редно да се каже, че „печалбите” и за двете страни ще се изчерпат с инвентаризация на загубите. И с прехвърляне на вини от болната глава на здравата, ако има такава. Както и с декларации, че всички са спечелили (изборите, персоналните двубой, битката за демокрация и пр.).
БСП няма да се разцепи. Толкова е голяма все още, че може да даде „материал” на половин дузина нови партии и движения; както и ренегати на още толкова стари партии и движения; както и фантазьори на повечето известни секти и движения. И пак ще остане достатъчно голяма, за да прилича на „Титаник”. При това заедно с оркестъра, социалната пъстрота на пътниците и катастрофичната символика на айсберга. Който на „Позитано” 20 не виждат, понеже се оглеждат самовлюбено в огледалната му повърхност.
БСП няма да се разцепи, но е трудно да се каже, дали това е добра или лоша новина. Ако вярваме на блогъра Бойко Борисов, какво се случва в Столетницата „му е напълно безразлично“. Така поне написа той във „Фейсбук“.
Ако вярваме на Велислава Дърева пък, която знае за задкулисието на БСП повече, отколкото лидера на ГЕРБ за микрофоните в къщата си в Банкя – Бойко Борисов се стреми към президентския пост, а Георги Първанов – към премиерското място.
Това си е доста остарялата вече публична тайна, но пък сближава тези две знакови фигури, при това не от вчера. Много от българските политици са от една и съща кръвна група.
Горките редови социалисти! С гласовете си през май те вероятно ще извършат едно или повече политически убийства.
Останалото Първанов и Станишев ще научат в нощта след евроизборите. Което няма да им попречи да се обявят за победители.
