Червената кутия на Пандора

Предимно сред англосаксонските представители на правната теоретична мисъл е разпространен възгледът, че държавата възниква в резултат на еволюцията на органите на древното общество, които са били длъжни да поддържат безопасността, мира и спокойствието между хората.

Както заключава Е. Гелнер в оксфордското издание на монографията си „Нации и национализъм“: „Държавата – това е институт или съвкупност от институти, особено свързани с поддържането на реда (независимо от това, с какво още могат да бъдат свързани). Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например полицията и съда, са се отделили от останалите сфери на обществения живот. Точно те са държавата“.

Несъмнено важността на съда и на зараждащата се полицейска власт за древното общество е неоспорима, но все пак не през тях минава главната магистрала на държавността. Нейната посока е към учредяването на публична власт, която е поставяла пред себе си по-широки и разностранни задачи, отколкото само поддържането на реда.

Преди да възникне обективна необходимост от защита на какъвто и да е социален ред, е предпоставено създаването или преобразуването на самия ред на човешките взаимоотношения в такова негово естество, което е достойно за поддръжка и защита. Всъщност именно това е главната цел на програмата на публичната власт в епохата на ранните прадържави, стремящи се да станат ръководители на обществото.

Без активен съд и мобилна полиция не би могло да се претендира за изпълнението на дадена програма, ето защо публичната власт създава за собствено ползване такива институции на древното общество като мъжките (военни, секретни) съюзи, а там, където не е имало такива, е прибягвала до други средства за постигане на същата цел. При вече създаден порядък на човешките взаимоотношения, именно функционирането – съгласно определен регламент (кодекс) – на институциите за поддържане на реда е от първостепенна важност на държавността.

Несъмнено валидно е и обратното: при нарушено върховенство на кодексите за опазване на безопасността, мира и спокойствието сред хората, тъканта на държавността започва да се изражда. Точно каквато е понастоящем ситуацията в България. И ако потърсим нишката на Ариадна, за да се ориентираме как постепенно нашата родина се разпада до един корупционен пандемониум (място за безчинства и разврат, б. а.), то кутията на Пандора се оказва драпирана в червено.

Запазеният служебен цвят за тогите на магистратите от Прокуратурата на Република България. Чиято функция, поне както е регламентирана в чл. 117, ал. 1 и в чл. 127 на Конституцията, е да следи за опазването на законността. Сиреч магистратите следва да бъдат съвременни цербери за съблюдаването на интересите на суверена и в лицето на държавата. В такива случаи единствено прокуратурата е овластена да действа, като опазва държавния интерес. Като не съществува никакъв извънинстационен контрол върху действията й.

Точно тази е причината който е да е български гражданин да няма право да отнесе до съда например казуса с въвеждането на Симеон Сакскобургготски във владение на имението „Врана“ въз основа на подправен нотариален акт, за което прокуратурата си затвори очите. Или пък относно прекратяването на прокурорската преписка за укриване на данъци от фирма на бившата изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева. Както и прекратеното досъдебно производство относно злоупотребите в изразходването на средства по проект на ФАР „Екопътека Валявица“ в района на Сапарева баня.

Също суверенът е лишен от правото да отнесе до съда прокурорската преписка за представянето на фалшиви болнични листове от страна на бившата директорка на Държавния фонд „Земеделие“ Калина Илиева. Или за отхвърления сигнал за корупционни практики, свързани с членове на Висшия съдебен съвет. Както и за наличието на основателни съмнения относно изготвянето от 13-те членове на ДКЕВР, в качеството им на длъжностни лица, на официални документи-решения, в които удостоверяват лъжливи факти и обстоятелства, послужили им като основание за неколкократно повишаване на цените на топлинната енергия.

Също и за неподадения от страна на Бойко Борисов сигнал за предложен на негов важен сътрудник подкуп в размер на 20 000 000 евро! Преписката пак относно превеждането на 120 000 000 лева (няма грешка!) държавни пари от страна на един от заместник министър председателите по времето на управлението на НДСВ в личната му сметка, е обявена от прокуратурата за „секретна“ и прекратена.

Този списък на Асоциацията за борба против корупцията в България, съставян в продължение на повече от 13 години, е твърде дълъг. И ако е уместно тук да преценим чрез историческа ретроспекция ситуацията, то развитието е регресивно.
Нали още в древна Атина институция-аналог на прокуратурата, не е съществувала.

И така не е била налице възможността да бъдат корумпирани или подлагани на съответния натиск лицата, от които е зависело да бъде повдигнато или не обвинение за извършено престъпление, понеже такъв ограничен брой правоимащи не е бил институционализиран. Затова пък всеки от атинските граждани е имал право да възбужда и поддържа обвинение, в това число и в тези случаи, когато е засягало интересите на държавата или съществуващия правов ред.

Но ако у някого се е създало впечатление, че червената кутия на Пандора е произведена след 10 ноември 1989 г., държа изрично да заявя, че това не отговаря на обективната истина. Още в годините на т. нар. „социалистическо общество“ магистратите в червени тоги използваха умело професионалните си умения, за да „творят“ конструкции, в които често мястото на закона беше вакантно.

Именно затова в далечната есен на 1977 г. в един от кабинетите на Върховна касационна прокуратура ми беше „доброжелателно“ обяснено защо няма да бъде възбудено наказателно производство срещу лице, както се оказа – служител на Държавна сигурност, въпреки че беше извършило престъпление от общ характер срещу мен, включително и нанасяне на телесна повреда. „Лицето“ било внедрено под прикритие в една международна  религиозна организация. И „върховните интереси на България диктували то да продължи да действа“.

„Ами ако той беше извършил престъплението срещу някой активен борец против фашизма и капитализма, пак ли нямаше да бъде съден?” – попитах аз. „Не! – беше категоричният отговор. – Но наказание не му мърдаше!”. С надежда, че все пак съществува вариант, при който престъпникът би бил съден, зададох въпроса: „Ами ако беше извършил престъплението спрямо някой от Върховна прокуратура?”, на което с усмивка ми бе пояснено: „Не е възможно! Нас той всички ни познава”!

Ето един от примерите, когато прокуратурата де факто е particeps criminis, както са казвали древните римляни, тоест съучастник в престъплението. Резонно е да се заключи, че именно на Прокуратурата на Република България е голямата „заслуга“ през 2013 г. страната ни да е на предпоследно място в Европа по отрицателни корупционни индекси, като след нас е единствено Гърция. А в световната класация се равняваме с държави като Етиопия и Тунис. Браво, брависимо за госпожите и господата с червени тоги!
Азбуката започва с „а“ и завършва с „я“. Същото е валидно и за социалната „азбука“.

Ето защо основният ремонт или по-вероятно построяването наново на българската държавност е наложително да започне от утвърждаването на върховенството на закона. И по-конкретно от налагането върху Прокуратурата на Република България на изпълнението, само изпълнението и нищо друго освен изпълнението на действия, съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 127 от основния ни закон. При условия на непрекъснат и всеобхватен публичен контрол. Като бъде имплементирана незаобиколима система от санкции при допуснати грешки и пр. от магистратите в червени тоги.

На когото много е дадено, от него много се изисква. Понеже Прокуратурата на Република България би могла – макар и в нарушение на закона – да притежава и ипостас (свойството на един субект да се явява в различни образи, б. а.), но все пак не тя е суверенът!

В категории: Горещи новини , Трибуна