Старо село – така е наречено още в незапомнени времена китното крайдунавско поселище с гиздави къщи. Така го заварих и аз в утринта на 27 септември 1952 год.
Пристигнах тук от софийското село Джурово по разпределение от тогавашното Министерство на народната просвета. Тук започнах и завърших 50-годишния си трудов стаж като учител и дружинен ръководител.
В своите трудове акад. Любомир Милетич и акад. Стоян Романски считат, че населението на Старо село е наистина старобългарско. Това не изключва наличието и на отделни родове от по-късно заселени тракийци, северодобруджанци, както и балканджии от Еленско и Софийско.
Населението оцелява при всички войни и кръвопролития, както и през вековното отоманско иго. Нека се пренесем в миналото на староселци и да надникнем в тяхната материална култура.
Основният им поминък някога е бил земеделието. Тук безводие не се чувства, тъй като само на 6-8 метра местните си копаят кладенци, наричани долапи. Лозарството също е познато от векове. Развива се и овцевъдство, пчеларство, риболов...
През 30-те години на ХІХ век към тукашната църква под ръководството на иеромонах Макорий се създава килийно училище, в което децата достигат до 120. Църковните предмети се заменят със светски науки – четене, аритметика, землеописания.
По-късно староселци са сполетени от нова трагедия – близо 20-годишно кошмарно румънско робство. А съвсем наблизо до тяхното населено място минавала границата със свободна България.
По времето на социализма, преди 1989 година, в селото усилено се развиват различни спортни дисциплини – най-вече борба, конни надбягвания, висок скок, бягане, джудо, футбол, хандбал и др. В основното училище от първи до осми клас учеха по 460 деца. Имаше детски ясли и детска градина. Школото разполагаше с духова музика, кръжок по ориентиране, фолклорен състав, хор, туристически клуб, група за литературно творчество и много други форми за извънкласно обучение и занимания. Девет пъти нашето училище бе национален първенец в различни направления. Много литературни творци от София са били гости на децата от Старо село през седмицата на детската книга.
А какво е положението в момента – от 2 700 жители в селото останаха 700 души – най-вече стари хора и безработни българи, които разчитат на пенсиите на своите родители, както и около 50 деца, които пътуват до Тутракан, за да посещават училище.
Но някога тук имаше работа, имаше и хора. Местното ТКЗС обработваше 31 хиляди декара земя, съществуваха завод с 560 работници, свинеферма, кравеферма, птицеферма, шивашки и други цехове. Сега къщите са празни. И това не е само в Старо село, а вече се очертава като съдба на цяла България.
Затова политиците ни трябва да запретнат ръкави да възродят икономиката ни, за да има работа за хората, а не да се занимават само с кражби и лъжи. Как може в Чехия, Полша, Латвия да има работа, а в България да няма?!
Аз съм вече на 80 години, но от време на време се стига до там да ми се налага да храня и внуците, защото са останали без трудова заетост и доходи.
Сега надеждата ми е само в партия „Национален фронт за спасение на България“. Вярвам само на ПП НФСБ и на хората от телевизия СКАТ, тъй като това са нови хора с чисти лица.
Веселка Равалиева
председател на ПП НФСБ
с. Старо село,
обл. Силистра
