Принадлежността на едно произведение на неговия автор е свързана с изконни морални права. При използването на произведение без съгласието на автора
не могат да се внасят никакви промени в него - да се разделя на части, да се преиначава, да се съкращава и т.н.
За съжаление обаче все по-често ставаме свидетели на погазването на моралните права на авторите, особено с навлизането на популярни музикални формати на телевизионния екран.
Големите имена, за чиито творчески визитки могат да се напишат енциклопедии, спокойно говорят от първо лице кога се нарушават техните морални права.
Иля Велчев: Щастлив съм, че хората обичат и пеят моите песни. Те са част от сърцето ми и от моето верую. Много години песните ми са верни на хората и хората са им верни. Певците, които мечтаят да станат част от живота на една знакова песен, идват при авторите със своите открити лица и талант. Това е светлата страна за песните и хората.
А тъмната е на апашите, крадците на чужда дарба и труд. Промъкват се от сенките и крадат песни. Те не питат може ли, гладни сме за тази песен. Те не молят, дайте ни възможност да докажем, че имаме сили да изпеем тази песен, че имаме необходимите морални и певчески качества. Правят го, за да се огреят на чуждо слънце, за пари.
Често ги загрозяват. Агресивни, с фалшиво вълнение, с фалшиви пози. И всички медии, продуценти на различни предавания, собственици на заведения, които ги покровителстват, се превръщат в съучастници. Това са духовни кражби, но кражбите на интелектуална собственост имат и финансово измерение.
Бих им казал: Преди да посегнете, помислете! Това е нивата на авторите, техният насъщен хляб, който много често е заплащан с горчивините на живота им.
Емил Димитров – син: Създаването на едно произведение е в резултат на сложен процес, в който авторът влага частица от себе си. Влага и се разделя с част от таланта, който има и е развивал през годините. Независимо дали е получил възнаграждение за труда си или не, независимо дали е написал хит или не - той има правото сам да решава съдбата и живота на създаденото от него произведение и е недопустимо някой да му го отнема. Използването на чужди произведения без разрешение, независимо от повода, е неморално и е в нарушение на закона. Авторът има правото да разреши след одобрение така наречената „адаптация” на неговото произведение.
Използването на произведения в различни музикални формати, без получено разрешение на авторите също е неприемливо. В повечето случаи е достатъчно едно телефонно обаждане, но уви, това не се случва. За съжаление сме били свидетели на такива груби промени на песни, при които цялостният смисъл и посланието на произведенията се изопачават, като например: „Моя страна, моя България. Моя малка, бедна страна” или „Ако си дал, не е трябвало да се раждаш…”.
Митко Щерев: За последните пет години в музикални телевизионни формати, излъчвани в национален ефир, бяха използвани над 15 мои хита. Никой не ме е питал съгласен ли съм песента ми да се пее от еди кой си и може ли да се направи нов аранжимент. Обикновено това се случва внезапно. Докато гледам телевизия, някой ми звъни по телефона и ми казва на кой канал да превключа.
В такива моменти се чувствам объркан, унизен и ограбен. Ако живеех в Етиопия, сигурно чувствата ми щяха да са други, но понеже живея в държава, членка на Европейския съюз, се чувствам точно така. Винаги първото нещо, което ми идва на ум, е да дам под съд продуцентите на шоуто. Знам, че ще спечеля делото, защото ще се позова на чл. 15 и на чл. 35 от Закона за авторско право и сродните му права. Вече спечелих три такива дела. Но, тъй като това ще е само моя битка, такава ситуация не ме удовлетворява.
За мен е абсурдно един хит да няма цена, при положение че въпросните песни имат автори и са защитени от закон! Абсурдно и унизително е да си избирате песни и да си правите каквото си искате с тях.
Живко Колев: Малко се говори за моралните права на авторите в музиката. Драстични са случаите, в които няколко телевизии в т.н. „риалити формати“ ползват песни без дори да уведомяват авторите им, да искат разрешение, както се предвижда в закона. Иван и Андрей например в „Музикална академия“ си позволиха да използват четири песни по мои текстове. Никой не ми се обади, не ме попита - нещо, което не може да се случи в нормална държава.
Да, те си направиха предаването, спечелиха пари, но не се и замислиха, че от авторските права аз си плащам парното и тока и не случайно в Америка това деяние е криминализирано. Да, съдът сигурно ще ги осъди, ще платят компенсации, но така не се прави култура и е видно, че не само държавата е виновна за плачевното състояние на нещата. Имаме чудесни закони, но няма кой да ги спазва!
Сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели „Музикаутор“
