14 февруари (петък), 10.00 ч. Премиерът Пламен Орешарски се среща с представители на така наречени граждански организации, които обаче са
от удобните НПО-ота, дето подкрепят новата тройна коалиция. Дори пред тях министър-председателят да не поддържа предизборните обещания на БСП за нови енергийни мощности: „Известен скептик съм, че може да направим кое знае какво за 4-ти и 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Той дава заден ход и за обещаваната „реиндустриализация“: „Не знаех, че има концесия за „Кремиковци”, знаех, че рудникът е затворен, но не знам за негова концесия – ще направим справка. А пък за "Дънди прешъс метълс" – не съм специалист и трудно мога да споря, когато няма необходимите знания по темата. Когато фирмата е била държавна, тя не печелеше кой знае колко. В момента, в който "Дънди прешъс метълс" разработи концесии, изведнъж започнаха митовете.“
Срещата завършва със сценка, достойна за сталинските времена – пенсионерски организации даряват на Орешарски символично „майчино сърце”, чиято цел е „да обедини всички политически цветове в страната.“
14.30 ч. С дълга колона от черни мерцедеси Орешарски, заедно с министрите Ангел Найденов и Драгомир Стойнев, пристига в Хасково за среща с местния бизнес. Той се съгласява със скандалното искане на работодателите, че за неплащането на осигурителни вноски отговорност трябва да носят и работниците: „Трябва да се предвиди реципрочна отговорност - и за работниците, които също участват в това нарушение.“
Икономическият министър Стойнев пък противоречи на собствения си шеф, който само преди седмица обяви, че държавата няма да закупува обратно частни предприятия: „Все още сме в процес на преговори. Смятам, че оценката на предприятието ще бъде готова между 6 и 10 март.“
15 февруари(събота), 12.30 ч. Премиерът заедно с военния министър Ангел Найденов е на инспекция в лагера за бежанци край Харманли. След като го оглежда набързо отвън, Орешарски отбелязва пред журналистите, че мястото не му харесва: „Лагерът в Харманли е средна хубост, както казваме в България. Не знам дало това може да се преведе точно на арабски. Истината е, че България не беше готова за такава бежанска вълна.“
На неудобните въпроси за източването на средства при строежа на оградата с Турция в Хасковско Орешарски измънква: „Поискал съм пълна финансова ревизия на строящата се ограда. Ще преценя дали има хора за наказания и уволнения. Притеснява ме малко оскъпяването - предварителната сметка е била твърде обща.“
Докато министър-председателят си говори с репортерите, тълпа бежанци са издигнали плакати с надписи „Свобода!" и „Не ни игнорирайте!“. Орешарски ги успокоява, че България не само ще приеме още ислямски пришълци, но дори и ще им намери работа: „Тези от сирийските граждани, които ще останат по-дълго при нас, искаме да ги настаним и да ги интегрираме по подходящ начин. Ще направим всичко възможно да ускорим процедурите за получаване на бежански статут.“
17 февруари ( понеделник), 11.00 ч. Въпреки масовото недоволство и икономическата криза, Орешарски не мисли да подава оставка или да сменя министри. На среща с медиите в Министерски съвет той се хвали: „Супер са си всички, няма да ги сменям. Добре се справят, а одумваното от пресата Министерство на инвестиционното проектиране е едно от най-добрите".
Очевидно обаче премиерът има проблеми с паметта. На въпрос на журналисти какво е говорил в Сочи с украинския президент Виктор Янукович, който окървави масовите протести в Киев, Орешарски се прави на разсеян: „Нямам ясен спомен, общи приказки Ако можеше, щях да си избера друга маса, за да не ме изтипосат във вестниците".
След което с един замах зачертва европейските амбиции на България: „Отпадането на мониторинга на ЕК върху България, влизането в Шенген и Еврозоната не стои на дневен ред като спешна задача.“
Краят на срещата идва с неудобния въпрос, защо все още парите на държавните компании са концентрирани в банката на олигарха Цветан Василев КТБ. Орешарски смайва репортерите с твърдението: „Популистко е да се говори, че парите на държавните фирми в КТБ са държавни. Това са корпоративни средства и няма как те да бъдат използвани примерно за вдигане на пенсиите.“ Явно това означава, че парите на държавата всъщност не са нейни.
