След като вдигнаха петметров паметник на цар Самуил на централния площад в Скопие, сега съседите ще правят и филм за него, изкарвайки го пак македонски владетел
27 Февруари 2014, Четвъртък
Поредната антибългарска провокация с адрес оттатък Вардар е факт. То не бе издигане в центъра на македонската столица на паметници на чисто български владетели
и революционери, не бе системно вандалско трошене на плочата на Мара Бунева в Скопие, не бе недопускане на български държавни делегации до гроба на Гоце Делчев, не бяха драскане на обидни надписи по фасадата на българското посолство, че българите са окупатори и татари, не бяха безконечни опити да се присвоят български народни будители и творци като Паисий Хилендарски, Димитър Талев и Никола Вапцаров, че за капак – и филм като „Трето полувреме”, в който България бе изкарана фашистка държава – главен виновник за холокоста.
Сега македонските кинодейци са решили да правят пък игрален филм за цар Самуил. В кинолентата, посветена на 1000 г. от смъртта на българския владетел, той е представен като... цар на Светото македонско царство и господар на земите от Унгария до Константинопол, като борец срещу българи и византийци!
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров квалифицира тази наглост като пореден опит на Македония да изкривява историята и да провокира страната ни. Реакцията му като историк и родолюбец е напълно адекватна и навременна, но питам се защо мълчат многозначително и странно от нашето Външно министерство, както и българският държавен глава, които по Конституция трябва да бранят националните ни интереси и да реагират на подобни гнусни посегателства върху българското културно-историческо наследство.
Питам се и докога нашите съседи ще продължават да спекулират с историческата истина. Не само македонските „историчари“ и кинаджии, за които антибългарските провокации са ежедневие и духовна храна. Но така също и сръбските власти, които редовно привикват в полицейските участъци на Западните покрайнини хора с българско самосъзнание – само за това, че се били грижели за гробовете на убити през Първата световна война български офицери, които се намират там.
А какво да говорим за турските дипломати и министри?! То не беше прекрояване на границата ни в турските учебници по история; то не бяха заплахи към общинските съвети на Ямбол, Варна и Пловдив, тръгнали да преименуват турските топоними и да заклеймяват арменския геноцид от 1915 г.; то не бяха предизборни речи на Ердоган, в които обявяваше изконни български градове за турски; то не бяха сръдни на турски политици, които се били възмутили, че в български исторически музей има картина, изобразяваща турските кланета през Априлското въстание 1876 г...
Преди броени дни пък стана известно, че турското генерално консулство в Пловдив си е позволило да отправи ултиматум към Общинския съвет в Карлово да отмени своята декларация за турския геноцид над тракийските българи през 1913 година.
За мое най-голямо учудване тези вопиющи гаври с българската история и държавност остават без никакви последствия от българска страна. Толкова ли няма един държавник, който да привика посланиците на тези страни в София и да им връчи поне една вербална нота като ги предупреди, че техните постъпки ще имат тежки последствия за двустранните ни отношения и бъдещото им членство в Европейския съюз.
Но защо ли се учудвам, че българските политици не защитават националната ни чест и достойнство. Та нима някои от членовете на комисията за дискриминация не поискаха да се изхвърлят творби на Вазов и Ботев от учебниците по литература, защото изкарвали турците убийци и грабители през петвековното робство? Не някой друг, а български депутати предложиха в парламента настоящия Закон за имотите на религиозните общности, който разбуни духовете с откровено антибългарския си характер и накара българите да скочат като един против исканията на Главното мюфтийство за придобиване на собственост върху стотици пасища, гори и имоти?
И като награда за тези антибългарски коментари тези хора бяха издигнати за заместник-министри и министри!
Парадоксално и стряскащо е, но е факт, че днес, в ХХІ век и 136 години след освобождението ни от ужасяващия турски феодално-деспотичен гнет, когато България е суверенна държава, член на НАТО и Европейския съюз, все още някои наши политици на тържествата по повод националния ни празник се страхуват да кажат от какво сме се освободили и кой ни освободил!?
Тогава защо ли се сърдим на чуждите политици и платени крадци на българска история, че се гаврят с националното ни достойнство!?
След сполетелите ни през последните 25 години тежка демографска криза, нравствена деградация и вопиющ нихилизъм на българския народ и управляващите го, много е възможно след 30-40 години българската държава да изчезне от картата на Европа! Но само с молитви и осланяйки се, че Господ е българин, няма да се оправим.
За да избегнем тази съдба, трябва да отворим сърцата си за светлите възрожденски идеали на Ботев и Левски за свята и чиста република. А не да се сещаме за тях само по време на честванията на тези наши национални герои. Трябва да се обединим в името на спасението на България! Трябва да си изберем нови духовни водачи и държавници, които са бележити личности и истински българи, милеещи за Майка България – политици, които да слушат народа си, а не разпоредбите на еврочиновниците от Брюксел и собственото си его.
dobre bi bilo da pravi probalgarsko promivane na mosazi na tesi koito sa zabludeni i nastroeni antibalgarski . tova se pravi s televisia, radio ,vestnizi,knigi ,spisania i materialno i intelektualno podpomagane na probalgarski
grashdani . naprimer kato se lansira balgarskata istoria naprimer she makedonia e oblast kojato e bila naselena glavno s balgaro-makedonzi ot kojato sled meshdusajusnisheskata vojna 1913 i sled parvata svetovna vojna garzia e okupirala goljamata shast ot makedonia ,sarbia po malkata ,a za balgaria e ostanala naj malkata -pirinska makedonia , 1940 godina tesi teritorii bili osvobodeni ot germanski vojski i preotstapeni na balgaria i sa bili pak balgarski do idvaneto na shervenata savetskata armia , a samata jugoslavia e edin nasilstveno sasdaden
sajus kojto se raspadnal pres 1940 godina vazstanovil se 1944 godina i pak se raspadnal na svobodni ,nesavisimi darshavi sled amerikanskite bombardirovki nad jugoslavia .
