Ниският процент на участвалите в изборите е белег за криворазбрана демокрация
Все по-често се чуват гласове вкл. и на т.н.”елитни” коментатори – социолози, политолози, управленци и др., според които, в условия на демокрация, където има свобода на волеизявление, не може да се заставят гражданите да гласуват принудително.
Според тях излиза, че демокрацията е безразличие към своите и на страната ни проблеми, т.е. безотговорност, която дава право на не малка част от обществото да застине в позата на страничен наблюдател в очакване на „сюблимния” момент на злорадо, критикарско осмиване и изобличаване постфактум на чуждия избор. И то по въпрос, който засяга съдбата и бъдещето на България и персонално на всеки един от нас.
Очевидно се пренебрегва и не се отчита същността и значението на основополагащи фактори, каквито в случая са състоянието на гражданското общество и нивото на демокрацията у нас, както и тяхното влияние върху ефективността и организацията на изборния процес.
Ако изходим от същността и буквалния превод, понятието „демокрация” означава народовластие. По какъв друг начин можем да участваме пряко в управлението на страната, освен чрез отстояване пред изборните урни на системата на управление, при която искаме да живеем и упълномощаване съответния субект на управление. Задължителното включване на гражданите в този процес провокира у тях нагласа и стремеж към осмисляне на нещата и явленията с оглед на успешното участие в него. Задълженията и отговорностите, при съблюдаване на законността, са предпоставка за създаване на гражданско общество.
На сегашния етап у нас то все още е неосъзнато понятие и илюзия, а демокрацията – имитация на народовластие, за наше успокоение и самочувствие и за имиджа ни пред ЕС и пред света. Много са примерите, които потвърждават това.
Достатъчно е да споменем превърналите се в традиция олигархични правителства и групировки; мащабите на корупция от горе до долу; ежедневните, повсеместни кражби, обири, убийства; тоталната девалвация и на останалите духовни ценности; абдикирането на управляващата върхушка от основните проблеми на държавата и концентрирането й върху междупартийните борби и компромати, върху боричкането за власт и т.н.
Като ярък пример за „зрелостта” на нашето общество и на демокрацията може да се посочи и сагата с удължаването на мораториума за продажбата на земя на чужденци и още много други. Това са все белези на едно несъвършено, деградирало общество, което се възпроизвежда през целия посттоталитарен период с тенденция да увековечи властта, управлението и богатствата си за сметка на държавата и народа.
От друга страна, самото противопоставяне на мнозина на задължителното гласуване, както и ниският процент на участвалите в изборите напоследък е белег за криворазбрана демокрация и илюстрира ясно състоянието на гражданското общество у нас. Правото да искаме да живеем по определен начин предполага задължението ни да се борим за реализирането на това право, защото нищо не се поднася наготово.
Що се отнася до въвеждането на изискване за образователен ценз при гласуването, това категорично би било положително явление, поне що се отнася до подобряване на състава и качественото съотношение между отделните групи население. Въпросът за възрастови ограничения обаче трябва да се обсъди сериозно от гледна точка на опита, мъдростта и знанията на възрастните хора, придобити по техния житейски и професионален път. Всъщност решаването на този въпрос е подвластно на естественото физическо, психическо и емоционално състояние на отделния индивид и подлежи на саморегулиране.
Промените в Избирателния закон трябва да бъдат в интерес на българския народ и държава, а не да обслужват интересите на отделни партийни формирования.
Безспорен факт е, че създаването на гражданско общество като основа за просперитет на държавата въобще и в частност за ефективност на избирателната система е труден, сложен и дълговечен процес и всяко по-нататъшно отлагане и забавяне е пагубно за нашата Родина.
Но все някога и отнякъде трябва да се започне, в името и за оцеляването на България и на българската нация.
