С прости думи казано, заслужили са тези, които са дали нещо много ценно от себе си в полза на своята родина.
Въпросът е в това как ние, днешните техни сънародници, им се отблагодаряваме. Отговорът всеки го знае – с честванията или в деня на тяхната гибели, или на датата, на която са се родили.
Но тези чествания биват два вида. Единият бих го нарекъл службашки, а другият – патриотичен.
Най-разпространен е службашкият. Той е и най-лесно изпълним – прави се веднъж в годината с произнасянето на слово в стил доклад за делото и заслугата на загиналия и съответното традиционно поднасяне на цветя и венци пред паметника на героя. През останалите триста шестдесет и няколко дни в годината всеки си гледа личния живот и дори не се сеща за съответната историческа личност.
Патриотичният стил на честванията е този, по време на който в доклада и речите се извеждат поуките, които ни е завещал човекът, който се почита – поуки, които са ни от полза и днес, ще са ни полезни и утре.
Апостолът на свободата Васил Левски например е работил и дал живота си за свободата на България. Затова и българите го славят и ще честват годишнините в негова памет, докато има българско.
Но въпросът не е в това да се възхищаваме на примера на Левски, а в това всеки като него да дава нещо за родината си. Всеки да приеме неговото правило да поставя на първо място отечеството си, а след това личния си интерес.
А това означава днес всеки, който иска да следва примера на Апостола, да си постави за цел с каквото и както може да помогне за опазването на Майка България. Опазване от родните мутри, които я продават и предават на Запада, и опазване от онези, които я харизват на Турция!
И ако не се посочват тези смъртни врагове на България по време на честванията на черната дата от обесването на Левски, все едно нищо не е казано за поуките от примера му.
