Един самозабравил се кмет получи урок от Темида за това, че не е допустимо да заглушава неудобните за него мнения и така да прикрива съмнителни сделки.
Автор: Георги Ваташки
На 10 март Бургаският окръжен съд окончателно оправда общинския съветник от „Национален фронт за спасение на България“ Георги Дражев по обвинението в клевета, повдигнато от кмета на морския град Димитър Николов.
Повод за гнева на Николов бе едно критично изказване на съветника пред местния парламент, направено на 30 октомври 2012 г. Тогава в съвета бе предложена за разглеждане докладна записка на кмета за отдаването на концесия на 30 декара в парк „Езеро“ за строеж на лунапарк с помпозното име „Бургасленд“.Първоначално градоначалникът отричаше, че има предвид конкретна фирма-кандидат, но впоследствие стана ясно, че такава съществува и че тя е британската компания „Robinson leisure developments”.
Именно на нея Община Бургас възнамеряваше да даде терена в тази част на Морската градина за срок от 35 години. При това на смешната цена от 20 хиляди лева на година. Очевидната далавера предизвика съветника Константин Бачийски от партия „Средна европейска класа“ да проучи кандидат-концесионера. Оказа се, че въпросната компания е публично акционерно дружество, основано през 1989 г. в Скарбъро, Северен Йоркшир, и е оглавявано от някой си Андрю Кристофър Робинсън. За 2012 г. тя е декларирала 2000 паунда печалба, а за предходните такава информация липсва. Няма данни и за нает персонал. Офисът на фирмата пък се намира в един от крайните квартали на Лондон, в малка, невзрачна къщичка.
Затова и Дражев се обърна от трибуната към градоначалника с думите: „Една прекрасна територия на брега на морето, която определени хора в лицето на Димитър Николов много искат да дадат на приятелска фирма. Инвестиция за около 3,4 млн. лева, на година приход около 1,2 млн., така за три години възвращаемостта е пълна.“ Всичко през останалите 32 години си е чиста печалба, продължи той. При това положение не е трудно да се досетим, че има някаква договорка за разпределението й под масата.
„Тъй като докладната е от кмета, считам, че той решава кой ще я прибере“, завърши Дражев.
След тези думи Николов скочи като ужилен и се зарече да съди съветника от НФСБ, защото това било „клевета и инсинуация“. А станалата вече неудобна дискусия пък бе прекратена набързо от тогавашния шеф на Общинския съвет Снежина Маджарова, като предложението за съмнителната концесия бе прието с гласовете на послушното мнозинство.
С наближаването на първото заседание срещу Дражев започна шумна негативна кампания, водена медии, близки до ГЕРБ. А адвокат на самозабравилия се кмет стана сегашният председател на бургаския Общински съвет Константин Луков. „Дражев заслужава най-тежката присъда за назидание на останалите съветници, които внушават на обществеността неверни твърдения“, обяви помпозно пред журналисти тогава той.
“Аз не клеветя, а критикувам“, заяви на процеса Дражев. И поиска да бъдат представени документите за концесии, ощетяващи бургазлии, като тази за стадион „Черноморец“ и строящия се подземен паркинг в центъра на града, заради който храмът „Св. св. Кирил и Методий“ и околните сгради са застрашени от срутване. По негово настояване бе изискана и документацията за ремонта на градския Младежки дом, където бе установено източване на европейски средства.
Кметът Николов не се яви в съдебната зала нито на първото, нито всички следващи заседания и това предизвика основателния протест на Дражев „Той е политическо лице и е редно да бъде разпитан тук“, подчерта той.
През следващите месеци процесът се проточи, а Николов на всяка сесия на местния парламент, когато не му харесваше някое изказване на Дражев, го сочеше с пръст и се обръщаше към Луков с думите: „Още едно дело...“
В своето решение магистратите от БОС потвърждават решението и мотивите на своите колеги от районния съд като допълват, че според европейската съдебна практика дискусията по въпроси от обществено значение позволява по-голяма защита на свободата на изразяване. Съдът се позова и на някои решения на Конституционния съд, в които се казва, че трябва да се прави разграничение „между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и въобще на обществения дебат, и такива, които не попадат в този контекст.“
Делян Иванов, адвокат на Георги Дражев: Това дело е израз на политическо безсилие на кмета Николов
Скандален е фактът, че Николов бе защитаван пред магистратите от Константин Луков, който е и председател на Общинския съвет. Това още повече потвърждава впечатлението, че хората от ГЕРБ, заемащи властовите позиции в местната власт, не искат да се вслушват в гласа на опозицията и обществото. В случая не става въпрос за лична нападка на общинския съветник от НФСБ, а просто на Николов не му допада критиката за неговата дейност от страна Георги Дражев.
Все пак става въпрос за открита дискусия между политически фигури, заемащи обществени длъжности при това избрани пряко от жителите на Бургас. Съдът бе категоричен, че тази дискусия може да бъде в по-остра форма, като начин да изразява не лична позиция по обществен проблем, но това не е основание за дело за клевета.
Не трябва да забравяме, че една от функциите на общинския съветник е да изказва мнения и да отправя критики, когато не е съгласен с предложенията на кмета. Защо Николов не завежда дела, когато групата на НФСБ са гласували докладните записки, внесени от него? За мен това е израз на политическо безсилие и използване на съдебната власт за решаване на политически въпроси. Именно и затова Николов загуби делото и на двете инстанции, защото самият казус е неоснователен.
Скандален е фактът, че Николов бе защитаван пред магистратите от Константин Луков, който е и председател на Общинския съвет. Това още повече потвърждава впечатлението, че хората от ГЕРБ, заемащи властовите позиции в местната власт, не искат да се вслушват в гласа на опозицията и обществото. В случая не става въпрос за лична нападка на общинския съветник от НФСБ, а просто на Николов не му допада критиката за неговата дейност от страна Георги Дражев.
