Отворено писмо до председателя на ООН и до председателя на Европейския парламент
Възникването на националната държава е световен исторически процес, водещ към прогреса в Средновековието. Тази тенденция най-рано се реализира в България и заради това историческата й роля е от общоевропейски мащаб. България сравнително рано постига силна централизирана власт и национално консолидиране.
Този процес е протичал в течение на три столетия. Но Борис и Симеон го ускоряват и направляват с ненадминато държавно изкуство. През това време западноевропейската цивилизация още не се е появила. Тя дреме някъде дълбоко в почвата на историята.
Едни от качествата на новото общество и на новата цивилизационна форма са широтата на светогледа, висок морал, дълбока душевност и силно изявени чувства на нравствен дълг. И още нещо много важно – изключителна, невероятна, почти нечовешка издържливост и устойчивост на всякакви превратности и изпитания на времето.
Българската нация е със забележителни за времето си икономически, политически, културни и социални качества. Към Симеоновото време държавните граници, които обхващат по-голямата част от Балканския полуостров, се покриват с националните. Държавните граници се разпростират от Черно море до Мраморно море, Бяло море, доближават се до Адриатика и обхващат земи, далеч на север от Дунав.
Преди повече от хилядолетие част от човечеството за пръв път заговорва на старобългарски език. Словото е имало едно единствено предназначение – да дава крила на вярата и твърдост на волята за дела. В приписката на монах Харитон в т.нар. „Втора Змеевска преправка към „Паисиевата история“ намираме нравствения кодекс на българската народност, която върви към съвършенство:
„Българи имали четири добродетели твърде похвални:
Първа – юнашество...
Втора – правдина, защото без правда нищо не правили
Трета – съдили по право и нелицемерно..
Четвърто – не грабили чуждо нещо и не били лакоми за чуждо имане.“
Българската книжовност е създала образци за правата на народите, на човека и гражданина, пред които бледнеят редица прославени и никога неосъществявани докрай харти и декларации за свобода, правдини и човещина!
Идеята за богослужение и писменост на роден език е една от най-великите идеи на средновековната епоха. Създаденият от Кирил и Методий литературен език е старобългарският, което подсказва техния етнически произход и обекта на културно-просветната им дейност.
Делото на Кирил и Методий не е само културно събитие, а настъпление на прогресивните сили на епохата и различните области на обществения живот. То засяга развитие на цяла Европа. Пръв между новите европейски народи българският народ изгражда своя народностна църква и училище на народен език, усвоява културното наследство на човечеството, създава книжовни школи, цветуща книжнина и култура.
България става люлка на старобългарската писменост, литература и култура. От нея те се разпространяват в почти цяла Източна Европа.
Учениците на Кирил и Методий – Климент Охридски и Наум Преславско-Охридски имат най-голяма заслуга за съхранението и победата на тяхното дело. Те създават двете културни средища в Средновековна България – Преславското и Охридското.
Климент Охридски създава първия университет на европейския континент, който подготвя учители и свещеници на български език. Той се поставя между най-великите средновековни педагози изобщо.
Една от задачите на българските книжовнициот тази епоха е била да защитят и да опазят старобългарските писмена на народен език.
Предстои да се направи, ако още не е, научен сравнителен анализ на българската азбука и език с приетите класически азбуки и езици в световен мащаб. Още повече, че тук става въпрос за език феномен, подходящ най-много за международен.
Неосъществената национална идея днес не е победена, не посягайте, господа от чужди правителства, повече на България!
България ще спаси света!
