Пловдивското село Сухозем е една от сцените, където се развива разказаното в публикацията
27 Март 2014, Четвъртък
Една моментна картинка на действителността в днешните български села
Когато се пенсионирах, реших да си продам апартамента, да си купя къща и дворче, за да си сея зеленчук за свои нужди – хем да се подпомогна заради малката ми пенсия, а и да снабдявам с пресен зарзават децата. Но попаднах направо в ада!
По цял ден плевиш, сееш, копаеш, сгъваш се на две над мотиката, а вечерта незнайна ръка ти обира засятото до стрък, като не ти дава възможност дори веднъж една зеленчукова супа да си направиш. А когато отиваш до магазина за хляб, те следят много очи, за да влязат в дома ти и да ограбят всичко онова, което им хареса, и да потрошат онова, дето не им харесва...
Чупят пантите на вратите, краката на печката, разтварят кюнците така, че да предизвикат пожар, и т. н. Някои завладяват незаконно изоставени къщи и дворове, пасат си овцете и кравите в чуждия имот, сякаш се радват на обезлюдяването! Други гледат крави или кози, но без да ги обезпаразитяват, и така напълниха дворовете ни с кърлежи...
Цяло чудо е да успееш да видиш на 6 месеца веднъж кметицата, защото тя не ходи на работа, все я няма в кметството, вечно е заета със своя си бизнес, който развива някъде вън от селото... Тя проявява пълна незаинтересованост към проблемите на своите местни избиратели. Започва да крещи и да изкарва хората виновни. Все казва, че нищо не зависи от нея.
Помня, когато бяхме деца, как се отнасяхме към възрастните хора – прибирахме дърва и въглища в домовете, носехме им вода от уличната чешма, пазарувахме, ринехме снега зимно време пред дома им – всичко това без никой да ни плаща! И винаги им отстъпвахме място да седнат в автобуса, трамвая, като отделно им подавахме ръка при слизане и качване...
А сега хората са се озверили. Всеки гледа какво ще му дадеш, как да те излъже, как да ти вземе парите или каква изгода ще има от теб!
Не дай Боже да ти се спука водопроводна тръба. Ще ти спрат водоизточника, докато не си направиш ремонта, а как, когато си над 70-годишен! Ще трябва да идеш до големия град, което е примерно на 80 км, за да купиш тръби, колена и други водопроводни части. И много често, тъй като не си специалист, ще вземеш не каквото ти трябва...
Нека споменем мимоходом, че преди време даваха зор да си подменим водомерите, а когато похарчихме 69 лв. за нов, вече 2 години никой не идва да го смени – още си караме със стария, а новият стои в опаковката си.
Казват, че в града раздавали от магазините стоки с изтекъл срок на годност, но в село такива се продават и с тях се върти далавера. До истински нуждаещите се не стигат нито средства, нито хранителни продукти от обещаните 60-65 кг помощи. Дадоха колкото за очи – 18-20 кг, с уговорката, че било за последно и догодина и това няма да има.
Но кой ти мисли за пенсионерите, които нямат с какво да си купят хляб и да си платят сметките! Да не говорим, че нямат зъби в устата, за да се нахранят човешки... А и стоката в селските магазини, нищо че е евтина и съответно некачествена, пак е скъпа за възможностите на хората от третата възраст – тези, които пълнят тетрадката с вересиите!
