Засега летният амфитеатър е спасен, но остава неясна съдбата на сградата на музея и терена, върху който някога е построено медресето
Автор: Христо Манолов
Окръжният съд в Кърджали отхвърли иска на Мюсюлманското изповедание за връщане на собствеността върху терен в пряко съседство с другия спорен имот – историческия музей. Върху парцела от 6581 кв. метра е изградена спортната площадка „Арена Спартак“, а първоначалното предназначение е било за летен театър, граден през 1954 г. с доброволен труд и дарения на местните жители.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативния съд в Пловдив в двуседмичен срок.
Делото за този имот веднъж бе спряно със споразумение на 10 юли 2013 г. между общината и главното мюфтийство, но след изтичането на 6-месечния срок то бе възобновено и гледано на 25 февруари т.г. Същия ден вървеше и съдебният процес за сградата на историческия музей и никой не знаеше, че е насрочен и този за спортната площадка.
Мюфтийството претендира, че границите и площта на „Арена Спартак“ изцяло съвпадат със завзетия през 1950 г. имот от Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, а Мюсюлманското изповедание било неин правоприемник. Искът на мюсюлманите настояваше община Кърджали да бъде осъдена да предаде имота на мюфтийството в София.
Документите, представени в съда обаче, не доказаха собствеността на мюсюлманитевърху три парцела. Оказа се, че те са принадлежали на частни физически лица – Киро Митовски, Иван Гюров, Вълко Шишманов и Тихан Тиханов. Тези поземлени имоти с обща площ 3931 кв. метра по плановете на Кърджали от 1921 г. и от 1956 г. са отписани по искане на кмета през 2004 г. от актовите книги за държавната собственост и са предадени на общината със заповед на областния управител. Те са част от терена на спортната площадка.
Имотът е в пряко съседство с историческия музей и в повечето от документите, послужили за доказване на претенциите на мюсюлманите, те са посочвани заедно. Първият поборник за връщането на собствеността върху двата имота е вече бившият районен мюфтия Фикри Сали, който още в началото на 90-те години на миналия век посрещаше държавниците с неизменното искане. Папки с документи той успя да връчи на премиерите Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, както и на редица министри. Духовният водач атакуваше общински кметове с настояването терена на „Арена Спартак“ да бъде предоставен за изграждането на нова джамия, но така и не получи разрешение.
В дебела папка по делото е прикрепено писмо от архива на общината до районния мюфтия от 27 март 2007 г., което е отговор на негови многократни молби за начина на отчуждаване и одържавяване на сградата на „турското светско училище – медресето“. Там са цитирани решения на временната управа на Кърджалийския градски общински народен съвет от 11 януари 1949 г. – да се ремонтира и довърши училището със средства от бюджета на градския съвет, а в замяна съветът да не плаща наеми на вакъфа на турската вероизповедна община за срок от 15 г. Година по-късно – на 20 април 1950 г., е съставен акт за държавна собственостна Кърджалийския градски народен съвет, обоснован с действащия към онзи момент Закон за държавните имоти.
С писмо на ЦК на БКП от 27 ноември 1965 г. е дадено съгласие да бъде открит Окръжен народен музей, а с решение на Министерството на културата и НИПК от 31 октомври 1977 г. обектът е обявен за паметник на културата.
През 1983 г. е извършено преустройство в приложението на сградата - училище „Кирил и Методий“ се изнася оттам и се установява музеят. Уникалната сграда в азиатски архитектурен стил е декларирана като исторически музей със съответното удостоверение на 28 октомври 1994 г., а на 15 ноември с. г. община Кърджали съставя акт за държавна собственост.
В Кърджали въздъхнаха облекчено – летният амфитеатър е спасен поне засега, но виси делото за сградата на музея и терена, върху който някога е построено медресето. То беше отложено за 8 април.
