Признайте, г-н Президент, за комунистическото си минало

Вие, който сте съсипвали бъдещето на вашите колеги, нямате доблест днес да си признаете вината пред тях. Чудно ми е как сте ги гледали през онези години в очите, докато сте докладвали за тях пред комунистическите си шефове.
Преживях го това време – времето, когато подлеците с партиен билет се издигаха в йерархията и тормозеха обикновените хора. През 70-80-те години на миналия век работех в БАН.
Завеждах две много отговорни служби, но бях следена като престъпник, защото не бях „номенклатура“ на БКП, така се изразяваше шефката на кадровия потенциал в ЦУ на БАН.

Наложи се да се преместя в един институт на БАН, където попаднах на друг директор, който също като вас съсипваше съдбите на млади и кадърни хора, като ги шпионираше, доносничеше за тях и гледаше да ги смачка, ако покажеха, че са с нещо по-кадърни от него. Те бяха лишени от научна кариера по безумни причини. Дядото, например, на една от младите сътруднички минавал за кулак, защото някога притежавал вършачка. А този „богат“ дядо тя не познаваше, по простата причина, че по това време още не е била родена. Но пристигна в БАН с „черен печат“ от кмета на нейното село. А беше умна, способна.
В същото време в института слухтяха множество ченгета, които притежаваха инженерни дипломи, а думичката „инженер“ изписваха „инжинер“.
Така че, г-н Президент, аз добре познавам това време. Скъпо си платих, че не бях номенклатура на БКП, но спя спокойно, защото не изпълнявах мръсни поръчки, уважавах хората с потенциал. Те също ме уважаваха. В онези години израстваха не умните, а подлите. След всеки капацитет търчаха ченгета. Преследваха ги и по време на командировките им в чужбина.
Вие спите ли спокойно, г-н Президент?
Сигурно е така, защото като ви гледам и слушам, и сега много, много не мерите действията си. Вие категорично ни поднасяте пристрастията си само към една партия, а се биете в гърдите, че сте обединител на нацията. Напротив. Аз ви виждам в обратна светлина.
Размириците в България започнаха от момента, в който „свалихте“ доверието си от правителството. Защо скрихте от българските журналисти срещата си м. г. с турския вицепрезидент? Тогава ли дадохте някаква дума, та имамите добиха кураж и надигнаха глави за мюфтийските имоти? Защо не обелихте нито дума по този въпрос? Пълна тайна.
Носите огромна отговорност пред българската нация. Ще имате ли доблестта да опровергаете всичко това?
Чакаме, г-н Президент, да си признаете.

В категории: Горещи новини , Трибуна