Хотелите на армията се превръщат в пенсионерски сборища за вечеринки или в евтини заведения за алкохолни подвизи
Структурата на Министерството на отбраната ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ има социални функции. През годините на икономическата криза и особено през последните 7-8 месеца тези функции са по-скоро симптоматични, отколкото реални. Това е резултат от безпардонната борба за налагане на управленски кадри, политически предани към мандатоносителя на изпълнителната власт.
Качества като професионализъм или управленски капацитет са без значение, защото в структурите на специализираната администрация са назначени и се назначават служители без необходимата квалификация и без практически опит в управлението на дейности, свързани с туризма.
В резултат на този подход и формалното основание на щатни промени в приетия нов устройствен правилник на Министерството на отбраната, влязъл в сила от 01.02.2014 г., са освободени и вероятно ще бъдат освободени още неудобни управленски кадри в териториалните структури на агенцията. Нещо повече, в ход е трескаво провеждане на конкурси за назначаване на държавни служители, някои от които - няколкократно, докато се „избере подходящия служител“.
Практически се използват похвати, в които отговорността се прехвърля изцяло на по-ниските нива. Спомнете си изказванията на един бивш министър, който твърдеше, че през своя мандат не е подписал нито един документ. Така и в агенцията някои началници на отдели обезличено оформят резолюциите си на получени документи от централното ръководство, независимо че за това има точен регламент.
Изглежда това е стар изпитан трик, който е запазена марка и на новото ръководството на агенцията. Такъв управленец няма как да сбърка. Ще сбърка подчиненият под него. Така се формират групи от служители фиктивно лоялни, служители без професионална позиция, служители уязвими и лесно манипулируеми.
Когато даден служител е коректен, принципен и отговорен в работата си и не се влияе от внушения за потулване на негативи от грешни управленски решения и не желае да извършва закононарушения, то той е обречен и при първия формален случай е в центъра на сценарий за наказание или освобождаване от работа.
В екипите остават служители с аморални прояви, с административни наказания, с нарушения на заповеди за конфликти на интереси, с нарушения на отчетността, с текущи разследвания и други подобни, което ги прави лесно управляеми.
Някои от тях така са се вживели в ролята си на ръководители и са се концентрирали единствено върху егото си, че вече демонстрират поведение, което е недопустимо за заеманите от тях позиции. Но явно няма желание и структура, която да разследва тези прояви.
Няма кой да попита, осчетоводени ли са издадените първични счетоводни документи и заведени ли са те на отчет на отговорни лица? Кой е разпоредил и организирал подобна практика това да не се прави? Има ли разследвания от контролиращите структури или те се занимават с „други“ неща? Чия е отговорността за нарушаването на нормите на поведение, отнасящи се до бизнес контактите и какви са „последствията за кариерата на нарушителите“, когато това е известно и на съответния териториален ръководител?
Това ли е политиката на прозрачност, отчетност, отговорност и антикорупционна насоченост, заложена в „Кодекса на етично поведение на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“ или е частен интерес?
На фона на казаното, звучи арогантно отразеното в отчета за изпълнение на целите за 2013 г. на агенцията в т. 9 „за превантивните действия, като основен инструмент за противодействие на корупцията“ - „Напълно постигната цел – 100%“.
Не е ли конфликт на интереси, когато началник на териториален отдел живее безплатно в управляваната от него база, като не заплаща дори хигиенизиране и получава заплатата си в пълен размер?
Като не е командирован, защо не е устроен битово под наем, както са устроени подчинените му служители, които не притежават собствени жилища? Служебните жилища на агенцията не са за тези цели. Това ли е коректността при използване на правомощията, това ли е прозрачността в управлението?
Не е предприето нищо и по отношение решаването на възникнали спорове с границите на имоти на агенцията, на конкретна подготовка за актуализиране на документите им за собственост, на издаването на технически паспорти на сградите. Въпросите, които се разискват, са главно празнотемие.
По места в отделите пък даже няма опция за менажиране и реклама. Това е удобно за началниците, те го използват като оправдание, но не е полезно за агенцията.
В крайна сметка хотелите и клубовете на армията се превръщат не в места за удобен, спокоен и разнообразен отдих, а в пенсионерски клубове за вечеринки или в евтини заведения за алкохолни подвизи.
Тази негативна фактическа обстановка е видима и дава основание за лобистски намерения и конкретни искания за раздържавяване и продажба на части или на цели почивни комплекси, управлявани от агенцията. Такива запитвания вече има, факт, който може да се провери.
Група служители
на ИА „Военни клубове
и военно-почивно дело“
