Замислен и построен като един от китните жилищни квартали на Варна, „Вл. Варненчик“ бавно, но сигурно се превръща в поредното циганско гето Снимка: youtube.com
17 Април 2014, Четвъртък
Ромско семейство ни побърка, държавата не се намеси да ни защити нито веднъж
От много отдавна се каня да опиша моето окаяно състояние.
През 1976 г. започнах работа в Нов содов завод в Девня, където работих три години – до 1979 г. След това до 1984 г. бях в Завода за корабно машиностроене „Стоян Павлов” във Варна.
Там, съгласно тогавашните закони, подадох молба за жителство и да ми се даде възможност да си купя апартамент в града. Въпреки добрите отзиви за мен, всичко това се проточи. В същото време ставаше тъй, че щом дойдеше циганин на работа в завода, той веднага получаваше жилище. Бил дефицитен кадър, обясняваха ми тогава, затова…
Поради това напуснах завода и станах миньор първо в рудник „Ал. Миленов”, после в р-к „Толбухин” в Перник. Там се и пенсионирах, но не през 1986 г., както ми се полагаше, а през 1991 г. Съпругата ми излезе в пенсия същата година и двамата очаквахме да заживеем спокойно и да гледаме старините си.
Но не било писано това. Поради лекарска грешка, в което съм сигурен, в пернишката болница почина синът ми Васко, на 32 години. Борих се дълго да докажа вината на докторите, в която бях убеден, но това не стана. Междувременно, в резултат на загубата на сина ми, съпругата ми се поболя, попадна на същите лекари и една успях да я спася.
Тогава се завърнахме да живеем във Варна. Отначало от квартира на квартира, като последната беше в едно циганско семейство. Очаквала ни е обаче изненада, която в крайна сметка не се оказа чак толкова хубава.
Бяхме излезли веднъж на разходка със съпругата ми през октомври 1991 г. и съвсем случайно от черната дъска пред кметството разбрахме, че ни дават апартамент в кв. „Вл. Варненчик”, в бл. 406. Но не можахме да се нанесем в жилището си, защото то незаконно бе заето от едно циганско семейство.
И тогава се почна същата работа. На това семейство е било дадено друго жилище до автогарата, но те не напускаха и нашето, а от кметството не предприемаха нищо. Може би и тези цигани са били дефицитни кадри, така си мисля…
След дълго ходене по мъките и едва след намесата на полицията можахме да влезем в апартамента си. Но с това не се свърши всичко и пак не намираме нужния поради възрастта ни и трудовия ни стаж мир и спокойствие за душите си. Блокът е цигански, водят го за образцов, но елате и го вижте колко е образцов – прилича на цигански катун.
Непрекъснато сме подложени на телефонен тероризъм, заплашват да ни изхвърлят от блока, за да настанят там свой човек, пак циганин. Най-лошото е, че тези незаконни действия срещат някаква подкрепа и от административните органи в квартала.
Да, така е, дефицитни кадри са циганите, в това съм сигурен, но по лъжата, кражбата, чупенето и унищожаването на хубавото и приятното на всички нормални хора. И в това не само аз съм убеден.
Аз се обръщам към вашия вестник, защото редовно го чета и виждам, че вие неотклонно защитавате справедливостта. И се надявам да защитите нас, бедните, но честни пенсионери, в края на жизнения си път, от циганските посегателства, на които сме подложени ежедневно. Надявам се също с вашата публикация да се запознаят и компетентните органи в квартала, които също да ни съдействат да почнем да живеем нормално.
