Пропукалият се катедрален храм в Бургас пак ще проведе великденските си служби в бившата кръчма
Автор: Диана Славчева
Страстната седмица изтича и християните у нас се готвят в края й да посрещнат големия православен празник на Христовото Възкресение. В полунощ на Великата събота камбанен звън ще извести из цялата страна възнесението на Божий син. Но има места, където през тази нощ миряните няма да чуят църковните камбани.
Не става дума само за множеството селски църкви, чиито камбани в последните няколко години бяха задигнати от безочливи вандали и предадени в пунктове за вторични суровини.
За пореден път няма да се разнесе камбанен звън и от бургаската катедрала „Св. св. Кирил и Методий“, която допреди време събираше стотици богомолци от „най-добрия град за живеене“ на този светъл празник. Днес монументалната сграда, построена с дарения от местното население преди повече от 100 години в центъра на морския град, е драматично пропукана следствие на строящия се в непосредствена близост до нея грандомански подземен паркинг.
За нейната печална съдба „Десант“ вече е писал нееднократно. Както и за това, че заради пропукването на стените му храмът е затворен още през 2011 г.
През 2012 г. бе взето абсурдното решение великденските ритуали да бъдат извършени „точно под звездите“ на градския площад „Тройката“. Иконите бяха наредени на откритото пространсто като на сергия, като се наложи да бъдат охранявани денонощно от униформените.
След този маймунджилът духовниците решиха да се приютят в някогашното близко ресторантче, което преустроиха в своеобразен параклис.
Сега службите по Великден и на другите църковни празници се провеждат в него.
Свещениците от пропукания храм се хвалят, че напоследък все повече енориаши са започвали да го посещават, очевидно преодолявайки възмущението си от нелепостта да палят свещички в бившо заведение.
„Нашите християни проявяват разбиране и това ни дава сили да се молим за по-скорошното възстановяване на църковната сграда. Все още не знаем кога ще започне ремонта й. Обикновено параклисът се посещава от около петдесетина човека, като се надяваме по Великден в него да се съберат до стотина души“ - разказва отец Петър от нефункциониращия в автентичния си дом Божи храм.
И тъй като някогашното бистро няма как да се обиколи от поклонниците, както повелява традицията по време на петъчната вечерна служба, се налага миряните да правят обиколка на целия квартал.
Преди време покойната директорка на Регионалния исторически музей в града – Цоня Дражева, предложила на свещениците да провеждат службите си в тази културна институция. Но поповете не кандисали. Както отбелязва отец Петър: „Ние не сме циркова трупа да се местим тук и там“.
Затова неотдавна сложили църковни двери в импровизирания параклис, та малко поне да замяза на храмово помещение. В някогашната кръчма е пренесена и чудотворната икона на света Богородица Касперска, която точно преди Сирни заговезни миналата година проплака. Тогава, след празничната литургия на Светлата сряда след Великден, начело с нея бе поведено литийно шествие, което обиколи рушащата се църква. Иконата е на повече от 100 години и е дарена на бургаския храм „Св. св. Кирил и Методий“ скоро след неговото построяване през 1907 г.
И на тазгодишния Великден бургазлии ще се трупат основно в другите тукашни църкви – „Света Богородица“ и „Св. Иван Рилски“, които eдва ли ще могат да поберат всички желаещи.
Все пак катедралният храм бе най-големият и най-представителният в морския град и от години е смятан за негов непреходен символ. Уви!
Междувременно бургаската общинска администрация, която даде зелена светлина на концесията за дълбаенето на фаталния разрушителен подземен паркинг, разцепил култовата сграда на църквата, организира провеждането на празничен концерт в рамките на празнична програма под надслов „Великденска симфония в Бургас“. Тон на църковните песнопения ще даде именно отец Петър от рушащия се катедрален храм. Мястото на действието обаче ще е... обновеният бургаски мостик.
В целия този бургаски великденски цирк достойно място заема и най-новата атракция в града, изтипосана точно пред сградата на Общината – графити с изрисуван закачлив великденски заек, яхнал сърф и балансиращ с кошница боядисани яйца, нанизана на едната му лапа!
Целта на този кич най-вероятно е да се отклони вниманието на жителите и гостите на Бургас от проточилата се с години сага със затворения храм. Докато зяпат шарениите пред администрацията на „най-добрия град за живеене“, едва ли ще им хрумне да питат защо все още нищо не се предприема за възстановяването на съсипаната църква, нито пък ще тръгнат да търсят сметка за безотговорността и нехайството на институциите, допуснали това да се случи.
И докато безпрепятствено и с благословия свише из България ударно се строят джамии, а имамите се тръшкат да им се върнат десетки митични вакъфски имоти, православните ни храмове не само са изоставени на произвола на съдбата, но и умишлено се пречи на тяхното поддържане или възстановяване.
Съвсем пресен е примерът от началото на годината, когато в Пловдивско пропищяха от небезизвестния свой митрополит Николай, който се запъна да подпише едни документи, с които да се даде зелена светлина на ремонта на храмовете в населените места Минерални бани, Сусам и Сърница.
В началото на март пък пловдивският владика тури вето върху ремонтирането на застрашената от рухване църква „Св. Георги“ в Черноземен. Най-куриозното в случая е, че за реставрацията на този паметник на културата от историческо значение парите са отпуснати от фонд „Земеделие“ по програма на ЕС. Европейските средства са в размер на 700 хиляди лева, но митрополит Николай изказа безумното си становище, че сумата била прекалено голяма за ремонта.
Спечелилият конкурса строител Милийо Милев заявява пред пловдивските медии, че всъщност възстановяването на старинното здание може да се окаже дори по-скъпо. Срутващата се църква е останала вече почти без покрив, колоните й са разцепени, безценните стенописи на зограф Георги Данчов се откъртват, рони се и автентичният мраморен под.
Въпреки това, Светият синод е гласувал за четвърта поред година доверие именно на Негово Високопреосвещенство да представлява Българската патриаршия по време на слизането на Благодатния огън на живоносния Гроб Господен в Йерусалим и да донесе оттам свещения огън за православните християни у нас.
Навръх Цветница пък владиката взе, че закичи с най-високото духовно отличие на епархията в Пловдив – орден “Св. апостол Ерм” първа степен... експрезидента и настоящ лидер на отцепниците от Столетницата, сбрани под знамената на АБВ, Георги Първанов. На церемонията Дядо Николай изтъкна, че за бившия държавен глава властта означавала преди всичко отговорност и труд в служба на правдата, на доброто и на истината и той бил поел голям риск като се противопоставял на политически проекти, които не ценят църквата.
Ами то се вижда, че в нашата страна май никой не цени християнската институция. Загърбили са я и политици, и хора, облечени в расо. А народът се лута като стадо без пастир, изоставен от духовните си водачи.
Затова на Великден ще трябва да запалим свещичка не само за живите и за покойниците, но и изобщо за оцеляването на българската нация и злочестата ни Майка България.
