Общинските съветници от НФСБ и СЕК в морския град поискаха оставката на Павел Маринов
Автор: Георги Ваташки Севдалина Пенева
Повече от година областният управител на Бургас Павел Маринов (БСП) не прави нищо, за да спре беззаконията, извършвани на плажната ивица край морския град.
На 10 април общинските съветници от групата на „Национален фронт за спасение на България“ внесоха в Областна управа подписка, подкрепена от близо девет хиляди души, които изразяват своя протест срещу безпрецедентното разораване на Северния плаж.
За сведение на тези, които не знаят, пясъкът там е черен, защото съдържа железни микрочастици и е много полезен. Вместо да го опазва като национално богатство обаче, концесионерът на ивицата Атанас Атанасов вече на два пъти праща багери да го дълбаят. В документите към подписката са описани още 10 сериозни нарушения от страна на наемателя.
Реакция от държавата в лицето на Маринов до този момент липсва. Нещо повече, отстрани погледнати, действията на областния управител приличат повече на разпъване на чадър над самозабравилия се концесионер. Затова на 17 април, на Велики четвъртък, съветниците от НФСБ и партия „Средна европейска класа“ поискаха оставката му на специална пресконференция.
На срещата с медиите присъстваха съпредседателят на Националния фронт Валентин Касабов, общинските съветници от патриотичната партия Ангел Божидаров, Христиан Митев, Георги Дражев и Гинка Дянкова, както и лидерът на СЕК Георги Манев.
Хронология на скандала
През февруари 2013 г. бдителни граждани сигнализираха телевизия СКАТ и вестник „Десант“, че фирмата на Атанасов „Бургас бийч“ е издълбала пясъка на бреговата ивица на Северния плаж, за да прави от него изкуствени диги. Пясъчната стена бе толкова висока, че от крайбрежните алеи морето не се виждаше. Самоуправството с изключителната държавна собственост, каквато се явяват българските плажове, бе с една единствена цел – да бъдат защитени частните кръчми край морето.
Договорът с фирмата на Атанасов „Уинд иновейшън 4“ ООД, която впоследствие бе преименувана в „Бургас бийч“, е сключен през юли 2011 г. от тогавашния областен управител Константин Гребенаров (ГЕРБ). Съгласно споразуменията, наемателят се задължава да спазва Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и да не нарушава целостта на бреговата ивица със строителни работи.
Заради сериозни нарушения на концесионния договор и след серия репортажи на СКАТ, в началото на 2013 г. Гребенаров все пак наложи глоба от 14 хиляди лева на Атанасов, но не посмя да направи нищо повече.
Концесионерът продължи да се шири на бургаския бряг, като дори го презастрои. Според договора, застроената площ трябва да бъде 648 кв. м., но в момента тя възлиза на близо 2000 кв.м. Заведенията на брой не трябва да са повече от 8, но те вече са 12. Отделно, Атанасов е позволил на всяко едно от тях да удвои позволената му площ.
Кръчмата на самия Атанас Атанасов „Фиеста“ трябва да заема 300 кв.м, но в момента тя се разпростряла на пясъка върху близо 800 кв. м.
Драстичните нарушения не свършват дотук. Разкритите спасителни постове са недостатъчни, липсват табели с указания, че плажът е свободен за посещение на граждани, както и че е забранен за домашни любимци.
И ако Гребенаров все пак наложи някаква санкция на наемателя на бургаския плаж, то неговият приемник на поста Павел Маринов съвсем открито опъна
чадър над главата на концесионера.
Цифрите и документите, предоставени от СКАТ, принудиха бургаския губернатор да признае през миналия октомври, че има фрапиращи закононарушения, които дават пълно основание на държавата в негово лице да прекрати предсрочно споразуменията с „Бургас бийч“ и да бъде потърсена отговорност от нейния самозабравил се собственик. Но той така и не го направи.
Всъщност, оказа се, че под разрешението на фирмата да дълбае пясъка, стои подписът на самия Павел Маринов. Областният нямал нищо против това да се прави, тъй като имало хипотетична опасност от високи вълни, които биха променили наклона на брега(!).
Притиснат от телевизия СКАТ, по-късно той призна, че методът на такова „брегоукрепване“ – чрез издълбаване на морския бряг и издигане на гигантски дюни, се прилага само за ивици с широчина повече от 40 метра. Колкото до санкциите срещу Атанасов, Маринов оправда липсата им с очакваната експертиза на Института по океанография.
Трябваше да излязат резултатите и от проверката на РДНСК, които да отговорят на въпроса, има ли пренесена незаконно пясъчна маса. Цялата тази бумащина приключи с лаконичния отговор от Областна управа в началото на тази година - „няма нарушения, които да налагат прекратяването на договора на „Бургас бийч“.
Причината Маринов да не иска да „дразни“ наемателят на плажа се оказа съшита с бели конци. „Областна управа не може да допусне Северния плаж в Бургас да остане без концесионер и това, което става на морския бряг не е тревожно и аналогично със мерките, взимани на други плажове“, се казва в специално споразумение, сключено между резидентът на държавата и фирма „Бургас бийч“. А и не е в правомощията на областния управител на прекратява договори с концесионери, обясни пред медиите Повел Маринов.
Член 143 от Конституцията на България гласи че „областният управител има задължението да пази законноста.“ Не може обаче да се очаква от някой, който нарушава законите, да налага спазването на законността и демократичните норми във властта.
Като областен управител Маринов е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси, в която да обяви, ако има, участие в търговски дружества, да впише и банкови задължения, като се упомене точният размер и към коя банка са.
Разследване на сайта „Биволъ“ от септември м.г. разкрива, че бившият общински шеф на БСП и настоящ областен управител в Бургас Павел Маринов не е декларирал участието си в две фантомни офшорни фирми. И двете компании са с име „Интерлог“, но едната е регистрирана в Англия, а другата в щата Делауер в САЩ, който е със статут на офшорна зона.Единственото, което Маринов е декларирал е, че притежава пет на сто от акциите във фирма „ЗТВ“ АД, собственик на Завода за технологични въглени в град Каблешково, чийто собственик пък е руската корпорация „Аламак Интер“.
В продължение на 3 години "Аламак Интер" е била представлявана официално от офшорката „Интерлог - САЩ“, регистрирана в офшорния щат Делауер. Неин представител за България е именно Павел Маринов.Други 25 процента от акциите на "ЗТВ" АД пък принадлежат на "Интерлог - България" ЕООД, собственост на британската фирма "Интерлог Балкани". Тази фирма на свой ред е била собственост на американската „Интерлог - САЩ“.
През 2009 г. обаче Павел Маринов е прехвърлил 50 процента от дяловете на "Интерлог - България" на регистрираната във Великобритания друга офшорка „Интерлог - Балкани". Особено интересен е фактът че в договора за продажба, като продавач и като купувач се е подписал... Павел Маринов.От цялата тази офшорна схема става ясно, че всъщност червеният областен управител е член и на това дружество и дори се явява управител на английската фирма.
Твърденията на Маринов, че „двете фирми, които цитирате са били действащи в периода до декември 2009 г., а през 2010 г. не са действащи и са дерегистрирани“, се оказват поредната лъжа на червения политик. В българският Търговски регистър подобни обстоятелства не са отбелязани и към днешна дата Павел Маринов се води представител и управител на компанията „Интерлог – България“.
Въпреки явните закононарушения на червения политик, постъпки за неговото отстраняване от поста областен управител не са направени от страна на премиера Пламен Орешарски. Комисията за предотвратяване на конфликт на интерес (КПУКИ), сезирана от СКАТ и „Биволъ“, пък си изми ръцете и на практика оневини Маринов като реши, че няма данни за нарушение на разпоредбите на закона. Решението й от 1 февруари 2014 г гласи, че „подаването на декларация с невярно съдържание е инкриминирано с Наказателния кодекс, но проверка, относно истинността на декларираните обстоятелства, е извън компетентността на Комисията.“
Няма нито дума в документа за някакви санкции или за изпращане на проверката в прокуратурата, каквото задължение има всяка държавна институция.
