Сегашното състояние на обучението по история в българските училища неведнъж е предизвиквало оживени дискусии в общественото пространство.
Автор: Диана Славчева
Откакто в България дойде демокрацията, учебниците бяха прекроявани неведнъж от знайни и незнайни специалисти.
Но вместо изучавания материал по предмета да стане по-прецизен, интересно поднесен и достъпен, се наблюдава точно обратното. Уроците изобилстват от фактологични неточности, свободни съчинения и несъобразена с възрастта на учениците терминология.
Няма да забравя как на приемен изпит за постъпване в специализирано средно учебно заведение, дъщеря ми и другите кандидат-гимтазисти трябваше да отбележат в един тест що е туй „остракизъм“. Дори на историците от училището им се наложи да правят справка, като накрая се установи, че този термин е бил засегнат само в един от многото циркулиращи учебници по история.
Скоро пък моя позната ми се оплака, че видяла голям зор да обясни на сина си, който е в четвърти клас, какво точно е „международно споразумение“. На 11-годишното момченце дори му е било трудно да артикулира това словосъчетание, камо ли да го осъзнае.
Така се случи, че същият този учебник по „Човекът и обществото“ – издание на „Булвест 2000“, попадна в ръцете ми. Намерих въпросния урок в него, озаглавен „България през ХХ в“.
От него любознателният български ученик ще добие следната представа за родината си във въпросното хилядолетие: „През ХХ в. животът на хората в България постепенно започнал да се доближава до живота на другите европейски държави“. Как точно ли? Ами като край София била построена електроцентрала, която осигурявала електричество за осветление, електрически трамвай и предприятия в столицата. Освен това за първи път „били прожектирани филми, в които се чувал говорът на артистите“. Били прокарани много пътища, създадена била българската телевизия, „България изпратила в космоса свой космонавт“, а „компютърът свързвал хората с различни точки на планетата“.
Урокът завършва с извода, че „днес всички технически нововъведения правят живота на хората у нас такъв, какъвто е в много други европейски страни“. Интересно – какъв е животът в американските страни, да речем. Всъщност е доста спорно дали си живеем като другите европейци и точно техническите нововъведения ли правят битието ни европейско?! Но нейсе. Да не ставаме дребнави.
По-любопитното в този урок е дефиницията за „република“, която е дадена в речника към него, откъдето разбираме, че републиката е „държава, начело на която застава лице, избирано за няколко години“ (?). Дали авторите сами са си съчинили това определение, или някой им е помогнал, едва ли ще разберем. Но според дебелите книги и енциклопедии тази форма на държавно управление в превод от латински означава: „дело на народа“. И ето как учебникът обяснява какво се е случило у нас: „През 1946 г. България станала република. На власт дошла комунистическата партия. Третото българско царство било заменено с република“ (абе не се ли заменяше монархията с република ?!).
Абзацът завършва с обобщението: „Страната се управлявала само от една партия“. Наистина чудовищно, как може такова нещо! Друго си е тройната коалиция, нали?! Дали пък някое по-разумяващо дете няма да се запита тогава днес какво се явяваме като управление, щом при републиката управлява само една партия или пък някакво „лице, избирано за няколко години“. По-рано поне знаехме името на „лицето“ (дори, че е родено в Правец). Сега човек бая се чуди дали то се казва Делян Пеевски, или Ахмед Доган, или пък Джордж Сорос... А де!?
Още по-забавен е следващият урок, озаглавен „Съжителство на общности по българските земи“. От него четвъртокласниците ще научат, че „със създаването на българската държава, възприемането на християнството и въвеждането на славянската писменост се оформил българският народ“. Аз лично не знаех, че народът се „оформя“ баш по този начин, но щом така казват капацитетите по въпроса, мълчи сърце!
То пък, горкото, направо спря, като прочетох десетте реда, посветени на турците у нас. Заслужава си да ги цитираме дума по дума: „След османското завоевание по нашите земи се появило многобройно мюсюлманско население (забележете – не турско, а мюсюлманско – после се чудим защо изповядващите мюсюлманската религия у нас се титулуват „турци“, макар голяма част да са си чисти българи). Ролята му на господар го поставяла в много по-високо положение от християните“.
Аз пък си мислих, че султанът е бил господар по време на „османското завоевание“! Грешала съм явно.
След тези фундаментални прозрения стигаме и до следващия параграф. Той гласи: „Търновската конституция дала равни права на всички български граждани (тук трябва да се подразбира, че и турците са сред тях). В отделни периоди турците били принуждавани да сменят имената си. Тези нарушени техни права днес са възстановени“.
Това е, което 10-11-годишните българчета научават за турската „общност“ (това е терминът, използват в учебника) у нас. Всеки може сам да си направи изводът.
Как са пропуснали да турят и няколко реда за това, че в националния ефир се излъчват новини на турски, пък в някои училища го изучават като „майчин език“!
Е, нищо. Важното е да се знае, че „по нашите земи живеели и по-малобройни общности. В продължение на много векове българите ги приемали дружелюбно“. И че „днес българите и всички други общности продължават да са доброжелателни едни към други“.
