Станишев се надяваше да вдигне димна завеса, достатъчна да скрие бягството му в Брюксел, но всички го видяха
Автор: Ани Петрова
Факт е, че на практика напоследък в България няма сериозна политическа сила, която да не се обявява „за” провеждането на предсрочни парламентарни избори – макар и втори по ред след вота на 12 май 2013 година. Което е повече от логично, защото миналогодишните избори генерираха преди всичко нестабилност. Те излъчиха победител, който не успя да състави правителство и дори остана в опозиция.
Освен това повечето от участниците в предишния вот го обявиха за опорочен. Едни - заради многото сигнали за контролиран вот и търговия с гласове, а други – с позоваване на аферата „Костинброд”, дори и винените за нея. Както си спомняте, в печатницата бяха намерени цели 350 000 бюлетини в повече от поръчаните, но така и не се разбра каква е била целта на „занятието”.
И понеже скандалът гръмна в деня за размисъл преди вота на 12 май, след изборите управлявалите до тях от ГЕРБ настояха за касиране, заради опорочен ден за размисъл и негативно въздействие върху избирателите.
Между другото, ако се вгледаме в приликите тогава и днес, ще видим, че ГЕРБ и БСП изпадат в едно и също неловко и безтегловно положение. Преди малко повече от година управляващите от ГЕРБ бяха в голяма степен демонизирани и имаше основания за това.
Днес демонизираните са БСП, които поемат всички негативи от съвместното си управление с ДПС. Както и от работата на правителството и безпомощността на собственото си ръководство.
Ако перифразираме известната мисъл, че всеки народ си заслужава управляващите, бихме могли да кажем, че всяка партия, управлявала неуспешно, заслужава критиците си…
Както и бумерангът на едни следващи избори…
НФСБ бяха първи и това е важно
НФСБ бе първата партия, която поиска предсрочни избори – още преди да започнат масовите улични протести в София.
„Още тогава беше ясно, че парламентарно мнозинство и правителство, съставени безпринципно и под диктовката на задкулисни играчи, могат само да задълбочат кризата, наследена от правителството на ГЕРБ”, припомни в декларация от преди дни ръководството на патриотите.
НФСБ настоява за незабавни предсрочни избори, които да сложат край на агонията на този парламент и да дадат възможност спешно да бъде съставено ново правителство с нов кредит на доверие (виж декларацията на патриотичната партия по-долу).
Особеното в позицията на Националния фронт е категоричното несъгласие с протакането, оправдаването с парламентарни процедури и свикването на безсмислени Консултативни съвети при Президента.
Позицията на НФСБ е, че парализата на институциите вече е факт, държавната администрация на практика не функционира и единственото, което се извършва, са нови скандални назначения и съмнителни сделки.
Затова патриотите призовават Народното събрание и Президента на републиката да предприемат незабавни действия за незабавно насрочване на предсрочни парламентарни избори в името на Спасение на България.
Искането на НФСБ е насочено твърде много срещу партиите и институциите на статуквото, за да може да се очаква, че те ще предпочетат гласа на разума, пред защитата на интересите си. А интересите им са разнопосочни, дори противоположни.
И това проличава от желанието на редица от „големите” партии да организират нещата така, че да си „ушият” избори по мярка – едни с промени в законодателството, а други – с манипулиране на датата за поредния предсрочен вот.
Както и с показни консултации – например в КСНС, и с едновременното задкулисно съгласуване на интересите и търсене на безпринципни договорки.
Какво има в невидимата част от сцената
Погледнато формално, сегашното желание на Сергей Станишев за избори в края на юли кореспондира с позицията в декларацията на НФСБ и съкращава максимално агонията на сегашното управление.
Погледнато нормално обаче, това предложение на Станишев е съвършено формално и абсолютно неизпълнимо, доколкото лидерът на БСП държи на съобразяване със заложените в Конституцията и законите срокове. Поради което, не за първи път, имаме основания да се съмняваме в искреността на Станишев… или да говорим, че паниката е лош съветник.
„Снахата на БСП” Меглена Кунева сякаш бе най-цветиста в коментара си за това поредно Станишево „иди ми – доди ми”.
„Сергей Станишев отвори „Гранд каньон“ в БСП, очевидно е, че разцеплението на партията е драматично и бързането за избори през юли издава паника”, каза Кунева. Според нея, поведението на Станишев издава паника, доказателство за която са непоследователните му изказвания - първо излиза с призиви за въвеждане на задължително гласуване, а дни по-късно иска избори, на които хората няма да излязат да гласуват, защото са в отпуск.
Други моментни врагове на Станишев – като Бареков например – твърдят, че председателят на БСП е взел решението за предсрочните избори през юли само за да запази евродепутатското си място, защото ако парламентът работи, Станишев най-късно на 24 юни ще трябва да се откаже от мандата си в българския парламент, за да остане евродепутат.
Председателят на БСП иска да разпусне парламента по-рано, за да не влиза в конфликт на интереси и да не се отказва от мандата си в България, което би се определило като бягство и дезертьорство, твърди авторът на този коментар.
А пък авторката на сега действащия изборен кодекс Мая Манолова директно заяви, че Станишев не е бил разбран, гарнирайки твърдението си с истината, че по сега действащите закони и правила избори през юли технологично не са възможни.
Всъщност вероятно бихме могли да споменем и Сидеров, който при първата си публична проява от 25 май насам поиска избори на 20 юли. Възможно е още да не е в час и да не знае коя дата сме. Но също така може да е проява на суициден синдром и желание агонията на водената от него „Атака” да свърши час по-скоро.
Гарвани на „Позитано” 20 и мили хора за гавази
Имаше в годините на соца един стар и умерено тъп виц за човекоядци. Те обещавали да помилват пленниците си, ако кандидатите за казана зададат въпрос, на който людоедите не знаят отговори. Българинът спечелил свободата си с въпроса: „Знаете ли какво е пленум?” След което втори път шашнал човекоядците с питането: „Ами като не знаете какво е пленум, къде се учите да се самоизяждате?”
Последният пленум на върхушката на БСП показва, че този виц не е остарял безнадеждно. Старите влъхви обгрижиха Станишев с клетви за вярност и орисии за вечен живот начело на партията, а той им обеща, че и в задгробния живот ще се радват на социализма, който са си построили приживе.
Един само Нидал Алгафари видя някакви феодали и дори черни гарвани.
Бившият пиар стратег на БСП, а след това и на АБВ Нидал Алгафари отишъл на пленума неканен, но Станишев го видял и проводил "един мил човечец" да покаже на Алгафари пътя към изхода. Това научаваме от социалния клюкарник „Фейсбук”, където Алгафари разказва видяното в леговището на най-старата жива партия.
Ето и цитат от любопитното и цветисто описание на случващото се на „Позитано” 20:
„Приятели,
Днес имах уникалната възможност да видя с очите си и да чуя с ушите си черните грачещи гарвани на Позитано 20! Изпълзяха всичките тайни и явни привърженици на Първанов и несменяемите феодали в партията. Групираха се и започна атаката. Хора които са се проваляли не в личен, а в партиен план, още от времето на Живков, излязоха от дупките си и започнаха да ръфат всичко около себе си, само и само да запазят рахата си.
Включиха се и такива наивници, които не разпознаха феодалите в себе си и поискаха оставка на всички други, но своята не подадоха. Всеки един от тях похвалваше Първия и колко го харесвал, но искаха само той да подаде оставката си, че да не стигне и до тях самите. Други пък пуфтяха, цъкаха с език, тюхкаха се и се криеха в бюфета, че да не ги разпознаят”.
Не бихме могли да очакваме подобен анализ от самия Станишев, въпреки че е бивш журналист, защото поне той не е пророк в собствената си партия.
Бързите избори изискват консенсус – дали е възможен?
Провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на юли или първата неделя от август е напълно възможно. Това твърди поне един юрист, когото не можем да упрекнем в непознаване на конституционните норми - председателят на движение "Модерна България" Борислав Цеков. Според него за целта е достатъчно да се направи минимална промяна в Изборния кодекс, която може да отнеме няколко часа на парламента.
Ето и необходимите, според Цеков, стъпки за провеждането на извънредни парламентарни избори в края на юли.
На първо място, нужен е консенсус, че трябва да има бързи избори.
Второ: След като кабинетът подаде оставка до края на седмицата, (петък, 13 юни) президентът да извърви в ускорени темпове процедурата за връчване на проучвателни мандати на парламентарните групи, която може да се извърви в рамките на два-три дни, ако партиите се отказват веднага от мандата.
Така на четвъртия ден след оставката на правителството президентът може да издаде указ за разпускане на Народното събрание и провеждане на избори до два месеца, тоест възможните неделни дни са 27 юли или 3 август.
Трето: Преди да се разпусне парламентът, са нужни няколко промени в Изборния кодекс - скъсяване на някои срокове, както и да се каже, че районните и секционни избирателни комисии от евровота ще действат и за предсрочните парламентарни избори. Към техния състав трябва да се прибавят представители на онези партии, които по силата на резултатите от евровота имат право да са представени в комисиите.
Безспорно тази хипотеза заслужава внимание. Но макар и да звучи шаблонно, си струва да се чуе и другата гледна точка.
Преди дни математикът и дългогодишен член на ЦИК проф. Михаил Константинов препоръча на политиците да прочетат Конституцията и припомни записаното в нея..
"Нормалният технологичен срок за произвеждане на предсрочни избори е 90 дни. В него се включват консултациите с политическите сили", отбеляза Константинов. Той изтъкна, че ако чисто математически прибавим към 10 юни 90 дни, веднага става ясно, че през юли не може да има избори. Според проф. Константинов правилната и възможна дата за предсрочния вот е 12 октомври.
Изборите са неотменими, но къде е легитимността?
И докато за предстоящите предсрочни парламентарни избори въпросът – колкото и шаблонно да звучи – е не дали, а кога, то въпросът за легитимността на следващото 43-то обикновено Народно събрание продължава да виси със страшна сила.
Вярно е, че преди да хвърли димката с избори през юли Станишев пробва маньовър за отлагане на вота с въвеждането на задължително гласуване. Трудно е да гадаем в каква степен е бил откровен в идеята си, защото зад нея прозираше желанието му да спечели време за себе си и БСП, която в момента определено не е готова за избори и още не е излязла от нокдауна, в който падна на 25 май.
Идеята сама по себе си не е никак лоша дори като временна мярка, защото задължителното гласуване би осигурило така нужната легитимност на управляващите. Това е нещо, което все повече липсва на българските властници, които печелят поредните избори с малка преднина при все по-намаляваща избирателна активност.
Изборите на 12 май 2013 година са най-категоричното и за жалост – тъжно доказателство за дефицита на легитимност и последствията от това.
И все пак, поне според моментния развой на събитията, задължителното гласуване остава отвъд хоризонта на предстоящите парламентарни избори.
Мнозина твърдят, че то може да се въведе само с промяна на Конституцията, други настояват за референдум – евентуално като допълнителен въпрос в предлаганото от президента допитване по изборни въпроси.
Истината е, че няма как да се съчетаят бързи нови избори и въвеждането на задължителен вот. И жална ни майка на всички, ако при това положение се повтори нестабилната конфигурация от изборите на 12 май 2013 г. или това, което ни даде като разположение на силите евровотът от 25 май тази година.
Няма време, няма легитимност и няма пари в хазната, а трябва да се действа…
