Компромисна сделка между ГЕРБ и БСП в Общинския съвет оставя работниците в пристанището с несигурност за бъдещето
Автор: Георги Ваташки
Най-старото подробно описание на Бургаския залив е направено през 1786 г. от австрийския дипломат и разузнавач Венцел фон Броняр. Според него, заливът е изключително удобен за построяване на пристанище, което ще е спокойно и сигурно за големите кораби.
През 1826 г. в турски държавни документи се споменава, че около Бургас имало съществуващо пристанище със складове за зърнени храни. Липсвали обаче съоръжения и се приемали кораби с малки размери, само през лятото и при добро време.
Освобождението заварва порта с пет дървени скели, но тогавашните инициативни българи виждат перспективата пред него. В аргументите си за построяване на пристанище в Бургаския залив, те пишат: "Източна Румелия засега има три изходни пункта: Бургас, Цариград и Дедеагач, през които да изнася произведенията си. В интерес на областта е тези произведения да пристигат до морето чрез по-късия път, който е до Бургас.“
Сегашният порт води началото си от 20 декември 1894 г., когато с Указ N№ 7 на княз Фердинанд І е взето решение за неговото изграждане. На 18 май 1903 г., в присъствие на монарха, топовни салюти и параходни сирени огласят Бургаския залив, възвестявайки тържественото откриване на първото и обновено най-голямо българско пристанище - бургаското.
Малко преди това – през 1899 г. е запален белият бургаски фар – първото родно пристанищно съоръжение от този тип. При откриването си портът представлява басейн с 60 хектара площ. Имало е три кейови стени с дължина 590 метра и дълбочина на акваторията 24 фута. През 1941 г. са доставени първите два крана - електрически, производство на “Шкода”. Дотогава целият труд е бил ръчен. Товарите са се носели на гръб, върху т. нар. самари. Докерите са вървели с тях по наклонени скели от кея към кораба.
През 1946 г. започват първите разширения на пристанището и складовите площи. От 1962 г. до 1965 г. това продължава и складовите площи от 58 000 кв.м. нарастват на близо 76 000 кв. м.
На 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари, а от 1963 г. в района на парк “Росенец” започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация и терминал „Запад”, специализиран за обработка на голямотонажни кораби, превозващи черни метали.
Дотук добре, но през всичките тези десетилетия обикновените граждани на Бургас и хилядите туристи, преминаващи през града, така не могат да посетят кея или просто да се разходят по него. Причината е, че достъпът за външни лица в района е строго забранен.
Идеята за отварянето му обаче е предмет на дискусии от дълго време. През 1996 г., след дълги проучвания на експерти и умуване на тогавашните управляващи, се приема „Генерален план за развитие на Пристанище Бургас към 2015 г.” В този проект е предвидено, без да се определят някакви дати, част от порта да бъде отворен, като на тази територия постепенно да бъдат придадени функции на обществена зона.
За тази цел дори се създава цяла държавна компания, наречена „Зона за обществен достъп“, в която акционери са самото пристанище, бургаската община, БДЖ, „Национална компания железопътна инфраструктура” и ДП „Пристанищна инфраструктура”. Тя трябва да създаде нова морска гара и ново яхтено пристанище, международен конгресен център, няколко сгради за офиси, хотел, търговски комплекс и дори „Атракционен и научно-изследователски център за контрол и изследване на Черно море“.
Към днешна дата реалност е само новата Морска гара, открита през октомври 2013 г., построена с пари на „Пристанищна инфраструктура" и част от т.нар. проект „Супер Бургас“, имащ за цел отварянето на града към морето. Общината, управлявана от ГЕРБ в лицето на Димитър Николов, още от 2007 г. омайва бургазлии с фантастични картини: огромни лайнери с многоетажни бели палуби се разминават под звуците на летни мелодии, пасажерите от залива гледат концерти на градския площад, отворен към кея, а частните яхти са толкова, че човек се чуди как не се блъскат.
Всичко това, разбира се, общинарите са гарнирали с обичайните красиви картинки, как ще изглежат всички тези чудеса. Реално обаче пристанището не може да бъде отворено към града, тъй като точно до гарата продължават да се обработват товарните кораби и има изисквания за сигурност.
Така се стига до Параграф 22. Пътниците на лайнерите, за да стигнат до бариерата и да влязат в града, преминават през индустриален пейзаж от прахоляк, кранове, скрап, товари и т.н.
И за да се развиват пътническите посещения, „Пристанище Бургас" ще трябва да се раздели с основната си печеливша дейност - обработката на товарни кораби. Поне такова е искането на Димитър Николов и неговите подчинени от общинската администрация.
След като държавата отдаде основните терминали на концесия, за порта останаха 14 кейови места, от които едва четири имат достатъчно дълбочина, за да са използваеми.
До това положение се стигна, когато през 2011 г. олигарсите Кирил и Георги Домусчиеви взеха концесията на двата терминала „Насипни товари“, а в началото на 2013 г. тяхната дъщерна фирма „БМФ - Порт Бургас" получи и контейнерния терминал и бившето пристанище „Запад“. Така ролята на държавното дружество беше сведена до опериране на няколко кейови места за товари и управление на морската гара, където на практика е предвидена бъдещата свободна зона за граждани.
След идването на правителството на Пламен Орешарски на власт за директор на порта бе назначен червеният областен лидер Николай Тишев, който почти веднага спря мераците на градоначалнилка и общинската администрация да създадат цялата търговска зона на пристана.
Николов и хората му реагираха и под прикритието на инициативен комитет местните започнаха подписка за достъп до пристана. Отговорът на БСП бе подобен на реакцията им на протестите срещу тройната коалиция миналото лято. Подобно на контрамитингите, БСП и Тишев организираха контраподписка на служителите в държавното пристанище. Уплашените за хляба си работници пък бяха набързо строени от ръководството на порта и започнаха протести против „Зоната за обществен достъп.“
Изкуствено създаденото противопоставяне между докери и бургазлии даже бе използвано за разчистване на вътрешнопартийни сметки в социалистическата партия на местно ниво. До там се стигна, след като областният управител на Бургас Павел Маринов от БСП подкрепи Николов и ГЕРБ в решението да бъдат закрити четирите възлови корабни места, които ще пречат на бъдещата „свободна зона“ за гражданите.
„От лайнери портът печели повече, отколкото от старо желязо“, категоричен бе губернаторът. Зад позицията му обаче стои не толкова загриженост за града или печалбата на компанията, а тънка сметка, с която Маринов си урежда бъдещето, след като през октомври ще бъде уволнен от служебния кабинет.
В града се говори, че от ГЕРБ са му обещали сладкия пост директор на „Зоната за обществен достъп“. Договорката била постигната веднага след евровота, когато се разбра, че ще вървим към предсрочни парламентарни избори.
Последната капка в конфликта наля докладна записка на Димитър Николов, с която се искаше държавата да прехвърли на общината 80 декара в порта, в които попадат корабните места от първо до четвърто, които и са най атрактивните.
„Кмете, оттегли докладната, за да ти е мирна главата!", „Следващия път ще дойдем с машините!“, „Пристанищните работници не искаме да бъде озеленители!“, скандираха докери, стефадори и талимани от бургаския порт на 22 юли, по време на последното заседание на местния общински съвет. На тази дата трябваше да се вземе решението за съдбата на държавното пристанище. Стратегически, Димитър Николов предпочете да не присъства на сесията, но даваше указания на групата общински съветници от ГЕРБ дистанционно.
Вместо да се търси конструктивно решение, дебатите в ОбС се превърнаха в предизборно надвикване между мнозинството на ГЕРБ и съветниците на БСП, които (за разлика от техния губернатор Маринов) се изживяваха като защитници на бургаския пристан. От „Национален фронт за спасение на България“ предложиха докладната записка да бъде отложена, докогато неяснотите около предложението на Николов не бъдат отсранени.
„Тази докладна е откровено лобистка, обслужваща онези, които концесионират частните пристанища. Да ги кажем направо – обслужваме братя Домусчиеви! Има много спорни моменти, не е ясно какво ще спечели общината и какво ще загуби. Предлагам тази докладна да бъде отложена, да се предложи друг вариант, да се срещнат страните и да се стигне до разумно решение“, призова водачът на групата на НФСБ Валентин Касабов.
Вместо да се вслушат в разумните доводи на патриотите, заместник-кметът Красимир Стойчев и шефът на порта Николай Тишев, след дълги пазарлъци, достигнаха до уж компромисно решение. Община Бургас се отказва да стопанисва четирите корабни места. Те ще останат държавна собственост, а служителите в товарното пристанище няма да загубят работата си.
Зоната за обществен достъп пък ще трябва да стане реалност до края на юли, но в окастрен вид – само алея до брега. Срокът обаче е под въпрос, защото идеята трябва да бъде одобрена от Министерството на транспорта. Кабинетът обаче подаде оставка на 23 юли и така решението се отлага за пореден път.
Въпреки че привидно всички останаха доволни от компромисния вариант, поредният скандал, забъркан от местната власт, поражда закономерно неудобни въпроси за ГЕРБ и Николов. Само за няколко месеца градът бламира два пъти кмета си, като първия бе заради лобирането му за веригата „Лафка“. Тогавашните протести на дребните търговци не успяха, но съдът отмени скандалното решение на ОбС, с което се гарантираше монопол на павилионите на Делян Пеевски. Очевидно е дошло време герберите да разберат, че не могат да налагат волята си над бургазлии на всяка цена.
