Морската градина в Бургас от години е жертва на непочтени търговски апетити и на безхаберието на местната власт
Автор: Георги Ваташки
Едва ли можем да си представим Бургас без неговата емблематична морска градина, която днес официално наричат Приморски парк. И в миналото, и днес, тук бургаските младежи и девойки провеждат първите си любовни срещи с плахо разменени целувки; тук невръстните дечица правят първите си стъпки; тук възрастните бургазлии се събират на раздумка с наборите си...
За своята 107-годишна история градината винаги е била и място за развлечения, а жителите и гостите на града пазят в семейните албуми десетки снимки, правени край някои от знаковите обекти или скулптури, пръснати из парка. Една част от тях обаче вече е запазена само върху пожълтелите с времето кадри или в носталгичните спомени на местните граждани.
Някога близо шестотинте декара, където сега е разположена Морската градина, са бележили краят на Бургас. Ровове, лозя, пустеещи земи, валове, представляващи останки от турската табия, стръмен морски бряг – така изглежда този район до момента, когато общинската управа решава да облагороди крайбрежната ивица.
Като начало на изграждането на парка може да се приеме 14 март 1907 г. Малката първоначално площ впоследствие се разширява чрез отчуждаване на околните съседни терени. Всички богаташи, притежаващи къщи в тези земи, обаче се юрват да оспорват решенията в съда. Интересно е, че в момента, в който са печелели делата, общинската управа им предлагала по-висока стойност за изкупуване на техните имоти и те отстъпвали.
В онези времена бургаската морска градина е скромна – с една беседка и няколко цветни алеи, а дръвчетата, посадени от войниците на 24-ти пехотен Черноморски полк, още били малки и слаби. Истинското изграждане на градината започва през 1910 г. и е осъществено от младия и амбициозен градинар Георги Духтев. Той превръща пустеещото пространство между града и морето в един от най-красивите паркове в България.
По негова инициатива е изграден „цветарник-оранжерия”, който е изработен от германската фабрика “Хьопч и сие” от Дрезден. В този огромен стъклен павилион се отглеждали екзотични растения, циклами, саксийни цветя, бегонии. През зимните месеци парно с котел поддържало топлината. Учителите водели своите ученици в часове по ботаника, за да видят на живо редки цветя и видове палми. Дори на територията на днешното Морско казино е създадена бананова градина. Там е засадена 12-метрова бананова палма, оцеляла до 1971 г.
Продължителните войни от 1912 г. до 1918 г. унищожават много от направеното в парка. Значителна част от растенията загиват поради липса на грижи и средства за поддържане. Местната власт дори имала идея теренът да се парцелира и отново да се застрои. През 60-те години на миналия век се построява зоокът за атракция на малчуганите. В малки къщички с дворчета са настанени мече, сърнички, пауни, лисица, вълк, маймуната Пешо и величествен паун.
През 1976 г. животните са преместени в Айтос, а на мястото на зоопарка е изградена водна пееща каскада, която просъществува само една година. Освен с тези знакови обекти, бургазлии свързват спомените от своето детство и с уникалния ансамбъл „Стената на приказките“, построена през 1968 г. по проект на арх. Илия Илиев, както и с къщата на кривите огледала. Нея я няма още от 80-те години на миналия век, a Стената, след като бе оставена да се руши десетилетия наред, бе съборена и изградена наново със средства от Европейския съюз.
След промените в края на 1989 г. бургаската морска градина, подобно на всичко останало в държавата, е изоставена на произвола от управляващите от всякакви цветове, сменящи се периодично на кормилото на властта. Вместо да се съхрани този безценен зелен оазис, се започва масово „урбанизиране“ на парка с грозни сергии, чалготеки и капанчета.
В същото време бе унищожена легендарната Ефендиева къща. Преди малко повече от 40 години известни български реставратори пренасят от Малко Търново материали и изграждат с тях изящната реплика на чорбаджиийски дом по образец на старата уникална странджанска архитектура отпреди 200 години. По време на правителството на Любен Беров сградата е дадена за ползване на държавната фирма „Реставрация" ЕАД. По-късно неин собственик става маститият несебърски хотелиер Димитър Янков, който я превръща в култова кръчма, запазвайки автентичния й интериор.
През 2005 г. обаче на сцената се появява бизнесменът с криминално минало Ваклин Стойновски. Тогавашният бургаски градончалник Йоан Костадинов щедро му подарява златното парче в парка, където е Ефендиевата къща, срещу обещанието му да построи на нейно място невиждан небостъргач с височина 160 метра, в който дори се предвиждаше да бъдат вградени реставрираните останки от архитектурната светиня.
Бургазлии така и не станаха свидетели на реализацията на амбициозния проект. В момента теренът е превърнат в паркинг и предстои да бъде продаден заради многобройните дългове на Стойновски, чийто бизнес залезе толкова бързо, колкото и бързо разцъфна под топлите грижи на местната власт.
Около 2010 г. сегашният кмет на Бургас – гербаджията Димитър Николов, започва уж мащабен проект за връщането на помръкналия блясък на Морската градина. Изсипани са буквално милиони евро по различни европейски програми за подновяването на парковите пространства, осветлението и насажденията. След поредица съмнителни обществени поръчки в парка започва да кипи оживена строителна дейност.
Само година по-късно обаче асфалтът, положен върху обновените алеи, се прорязва от широки пукнатини, а монтираните скъпи енергоспестяващи лампи вече не светят. Голяма част от новите пейки и до днес стоят килнати, тъй като бетонът, който е излят около краката им, за да ги държи стабилно, се е раздробил до напълно безпомощна и непотребна фракция.
Комично е положението и с широко рекламираните от ГЕРБ и бургаския кмет велоалеи. Тук те се изчерпват с нарисувани с жълта боя линии, прокарани насред парковите алеи. И това налага велосипедисти и пешеходци непрекъснато да проявяват акробатични умения, за да предотвратят неизбежните сблъсъци помежду си. Принос към потенциалните инциденти, застрашаващи спокойствието в Морската градина, имат и модерните това лято електрически скутери на две колела, популярни като „сегуей“ по името на американската компания, която ги произвежда.
Атрактивната тротинетка се появи през 1999 г. с амбицията да направи световна революция в личния транспорт. Много скоро обаче се оказа, че е изключително опасна. Впоследствие електрокскутерите бяха забранени за обществено ползване във Великобритания, САЩ и някои страни от ЕС. Но в бургаския Приморски парк опасните превозни средства се дават под наем на туристите, а често и на деца – при това дори без инструктаж за безопасното им ползване или предоставяне на задължителните каски. Служителят, прибиращ солидната сума от 15 лева като наем за 10-минутно ползване на сегуея, така и не отговори на въпроса ни дали има разрешително за дейността.
Що се отнася до така наречените временни преместваеми обекти, плъзнали из цялата морска градина подобно на нашествие на скакалци по полето, бургазлии още чакат градоначалника Димитър Николов да изпълни обещанието си те да бъдат премахнати. Така и до днес алеите са претъпкани с всевъзможни грозни павилиони и бараки, които често работят без нужните документи и неспазвайки санитарни изисквания. Асортиментът, предлаган по въпросните будки и сергии, в повечето случаи варира от сладолед и варена царевица до пици и хотдог. А тук-там се търгуват и наситено разноцветни течности, наречени кой знае защо фреш, а не триумф на уличната химия.
Никой от павилионите обаче не разполага с течаща вода, каквато се изисква изрично от ХЕИ. Вместо това зад щанда може да се видят поставени бидони с вода, имитиращи нещо като мивка. Използваната течност се събира в някакъв съд под тях, който, като се напълни, се излива в най-близката тревна площ.
По същия начин стои въпросът и с няколкото капанчета, пръснати в Морската градина, в които бургазлии и туристи присядат на вкусна цаца и студена бира. При тях пък масово се „забравя“ изискването да има достатъчно тоалетни за клиентите и редовно се поставят значително повече маси над позволения от общината брой.
И всичките тези кръчми, сергии и будки за сладолед се захранват с електрически кабели, опънати по дърветата над главите на разхождащите се в парка. Несъмнено опасността от инциденти при скъсването на някоя жица не е за подценяване, но контролните органи и общинските служители се правят удобно на глухи и слепи. Което, от своя страна, поражда въпроса дали пък местната власт съзнателно не опъва чадър над всички тези закононарушители или наистина нехае за общественото здраве и благополучие.
Да се надяваме, че прекрасната бургаска Морската градина ще доживее по-добри времена, за да продължи да дарява романтика, спокойствие и красота и на идните поколения.
