Най-добрият град за живеене потъна в „блатото“ на банкрута


Най-добрият град за живеене потъна в „блатото“ на банкрута
Опозицията в местния парламент бе възмутена от опита на мнозинството на ГЕРБ да оправдае новия кредит с лицемерна грижа за пострадалите от наводненията в Бургаска област
12 Септември 2014, Петък


Управляваната от ГЕРБ Община Бургас загроби 20 милиона лева в КТБ и взе нов заем, използвайки като претекст трагедията на хората, пострадали от наводненията

Автор: Георги Ваташки

Така нареченият „най-добър град за живеене“ и някогашна витрина на ГЕРБ – Бургас е изправен пред банкрут. Морската община е една от 70-те, чиито финансови средства са блокирани в затворената през юни Корпоративна търговска банка. Липсващите пари са на стойност близо 21 милиона лева. Но това е само една от причините за финансовия колапс. Който ще се затяга все повече като примка на шията на бургаския данъкоплатец, тъй като местната управа реши – ще излиза от батака... с нов кредит.

20 941 500 лева е гласуваният от мнозинството на ГЕРБ в ОбС заем, който ще бъде отпуснат от държавната хазна, с условие милионите да бъдат върнати до края на финансово-бюджетната година. Като повод за кредита администрацията на кмета Димитър Николов (също от ГЕРБ) лицемерно използва наводненията от края на миналата седмица в региона. Общинарите даже заявиха, че част от парите от заема ще се използват, за да бъдат покрити щетите от бедствието и да се помогне на пострадалите хора.

За целта бе свикана извънредна сесия на Общинския съвет, но толкова набързо, че някои от съветниците бяха уведомени за сбирката часове преди започването й, без да бъдат запознати с дневния ред.
Явно разчитайки че това се отчете като добър предизборен пиар, шефът на ОбС-Бургас Константин Луков наруши правилника и позволи камерите на телевизиите да заснемат на живо заседанието. Нещо, което до този момент бе напълно изключено.

За сметка на „свободата на медиите“ обаче, на 9 септември (деня на сесията) залата, в която заседаваха общинските съветници, бе строго охранявана от униформени служители на реда. Оправданието на местната власт бе, че се очаквало „струпване на недоволни граждани заради КТБ“.

Така, под полицейска обсада, мнозинството на ГЕРБ в ОбС гласува заемът да бъде отпуснат от Министерството на финансите. Преди дни служебният министър Румен Порожанов се срещна с кметове на общините, които имат депозирани средства в КТБ, и им даде зелена светлина да поискат безлихвени кредити от министерството, които да бъдат възстановени, след като КТБ отново отвори врати (евентуално). Ако обаче това не се случи, средствата трябва да бъдат върнати на държавата за 12 месеца. Никой не казва какви ще бъдат последствията, ако общините не се справят с тази тежка задача.

Бургас очакваше отговори от своя градоначалник. Вместо това, Димитър Николов повтаряше едно и също: „Няма ликвидна криза.“ И за пореден път отказа да отговори на опозицията в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ и „Средна европейска класа“, на какъв принцип е избрана „Корпоративна търговска банка“ да „съхранява“ общинските пари и защо не е имало обявена изискваната от закона обществена поръчка за това.

„Защо Общинският съвет не е уведомен за тези действия на администрацията и защо изобщо се налага да бъдат правени подобни депозити. В Закона за местната администрация и местното самоуправление даже липсват задължителни правила за това, че паричните ресурси на Бургас трябва да бъдат държани в банка“, попита съветникът от партията на СКАТ  Георги Дражев.
Градоначалникът побърза да прехвърли отговорността на своя заместник Красимир Стойчев: „Всяка година му давам разрешение  да ръководи финансите на общината. Той има право да слага парите ни в банка, която е по негов избор и не е длъжен да прави конкурси за това.“

Самият Стойчев от своя страна се опита несръчно да защити началника си: „Парите на Община Бургас в КТБ са гарантирани с Държавни ценни книжа (ДЦК) и за тях няма никаква опасност. На този етап за правния мир обаче банката е работеща и ние нито можем да се възползваме от ДЦК, нито имаме достъп до авоарите си. Проблемът ще бъде решен най-късно след изтичането на 6-месечния срок, в който банката може да бъде под специален надзор – 21 декември.“

След това бодро заяви, че дори и банката да бъде обявена в несъстоятелност, държавата трябва да върне парите на общината чрез финансови трансфери. Което се оказа евтина заблуда за жителите на морския град, защото в случая не става въпрос за разплащателни сметки на бургаската управа, а за обикновен депозит. Според Закона за защита на влоговете, така нареченият „Фонд за гарантиране на депозитите“, в случай на фалит на КТБ ще гарантира изплащането само на суми до 100 хиляди евро.

Истината за скандалния депозит в прочулата се като банка на олигархията и ДПС бе разкрита от телевизия СКАТ в края на август. Оказва се, че местната власт е започнала още от 2010 г. да внася в банката на Цветан Василев така наречените „свободни средства“.
С всяка изминала година сумите нарастват и към май 2014 г. достигат 20 781 340 лв. Към това трябва да се прибави и фактът, че последната вноска по скандалния депозит е направена на 28 април, когато в публичното пространство вече се говореше за източването на КТБ и назряваше конфликтът между бившите ортаци Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски.

Мнозинството не се вслуша в разумните доводи на НФСБ и СЕК и гласува под строй новия заем, с което общите дългове на морската община вече надхвърлят близо 90 милиона лева.
Самата докладна записка на кмета Николов пък, вместо с реални и добре обосновани доводи за поредния заем, бе изпъстрена с общи приказки, които включваха нищо незначещи фрази. Блокирането на финансовите ресурси на общината пречело на строежа на водни цикли, канализации, обекти в областта на образователната и културната инфраструктура и на последно място – за довършване на строежите, финансирани по различни европейски оперативни програми.

Под искане на групата на партията на СКАТ общинарите признаха, че става въпрос за подмяната на канализацията в Горно Езерово, за строежа на пречиствателната станция в „Меден рудник”, на водния цикъл на Ветрен и Минерални бани и интегрирания проект за рехабилитация на ВиК мрежата в Сарафово.
Изброените дотук проекти обаче са отлагани от години, за част от тях даже вече са взимани други заеми.

Сред причините за поредния дълг бе посочено още, че е нужно финансиране за продължаващото „Облагородяване на централна градска част на Бургас“. Това е всъщност абсурдният проект за изграждането на подземна улица, за които в края на 2012 г. герберите допуснаха друг заем от два милиона лева. Заради ремонтите в супер центъра на града, площад „Тройката“ все още не е достъпен, а след поройните дъждове в края на миналата седмица улицата за пореден път се наводни и заприлича на канал във Венеция.

Администрацията се жалваше и от това, че заради затворената банка на Цветан Василев не можело да се платят на фирмите, работещи по общински проекти, финансирани по оперативна програма „Околна среда“. Плащанията по нея бяха спрени от Брюксел в началото на април.
Това, което градоначалникът премълча, всъщност е истинската причина за спешния заем. Бургас е сред глобените общини от Екологичното министерство за нарушения по „Околна среда“, спряна окончателно от Европейската комисия в началото на април. Санкцията, наричана от управата на морския град за благозвучие „финансова корекция”, възлиза на 5 281 618 лв.

Част от глобата е заради неясни „методики“ в договора за изграждане на канализацията на бургаските квартали. Подобна е причината за още едно финансово наказание, свързано с проекта за строеж на интегриран воден цикъл в жк „Меден рудник“.
Следващото нарушение е опорочена тръжна процедура за избор на изпълнител за надзор на сметището в Братово. Хората на Николов са нарушили правилата и при договора за избора на консултант за надзор на интегрирания воден проект за Минерални бани-Банево-Ветрен.

Общинската администрация в морския град не само че не призна многобройните нарушения, но и тръбеше пред медиите, че възнамерява да съди Екологичното министерство заради наложените глоби. Самият кмет пък продължи да се счита за непогрешим и постоянно търсеше политическо оправдание за собствените си грешки. Сега обаче явно е решил да си върне средствата от „финансовата корекция“, като ги прехвърли на гърба на бургаските данъкоплатци.

Не за първи път с нови дългове се замазват гафовете на бургаските гербери. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 8-9 милиона лева. За седем години техният размер е скочил шест пъти, като с вземането на новия заем той ще достигне 65 милиона лева.
Всичко започва още през 2008 г., когато бе изтеглен най-големият кредит досега от местните власти. Той бе в размер на 10 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира „Интегриран градски транспорт". Подобно на кредита от ФЛАГ, и този обаче се оказа рисков заради плаващия лихвен процент, при който е сключен договорът. И при определени обстоятелства може да се оскъпи значително.

Солиден заем в размер на 16 милиона лева беше взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли нов кредит, този път в размер на 10 милиона лева.

До началото на настоящия мандат на Общинския съвет на морския град тихомълком са усвоени и десетки заеми за съфинансиране на по-малки европроекти, като общият им размер достига 5,5 милиона лева. Меракът на хората на Николов да закопават парите на бургазлии под града не спира дотук. Шумно рекламираният атракцион „Подземен град“ предвижда в укритията под Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2.5 милиона, който ще бъде изплащан в продължение на 13 години, а самото съоръжение ще отвори врати най-рано през 2015 г.

Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез правилна политика и управление, а разчита на външно финансиране за безсмислени проекти с цел да се облагодетелстват близки до нея фирми. Или както е в сегашния случай – да се върши предизборна пропаганда, демонстрирайки фалшива загриженост към пострадалите от наводненията, само че отново с пари на кредит. Дълговете обаче ще трябва да се връщат от обикновените бургазлии, на които вместо икономически просперитет, местното управление на ГЕРБ стовари една непосилна ипотека. Която ще тежи като бреме и на бъдещите поколения.


Една от причините за новия заем е абсурдният проект за строеж на тази подземна улица, която бургазлии вече наричат “подводна“

В категории: Бургас , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки