В рибарското селище Ченгене скеле след потопа Снимка: offnews.bg
12 Септември 2014, Петък
Два месеца и половина след катастрофалното наводнение във варненския квартал „Аспарухово“ природният катаклизъм връхлетя с пълна сила Бургас и района на юг от него.
Автор: Огнян Марков
В продължение на повече от 12 ч., с малки прекъсвания, се изляха над 170 литра на кв. метър, а водата превърна в езера някои части на града – Морската градина, паркингите пред магазините на „Практикер“ и „Кауфланд“ в жк „Славейков“, района около гарата, кварталите „Победа“ и „Акациите“, където дори се наложи и спешна евакуация на част от населението.
В ранните часове на 6 септември пет коли са били повлечени от образувалия се бурен воден поток, пресичащ пътя Бургас – Созопол на около 100 метра източно от разклона за парк „Росенец“. Сутринта стана известно, че две жени - 69-годишната Недялка Русева Толева и 21-годишната Камелия Красимирова Желязкова, са загинали по време на бедствието.
Има и трета жертва на наводненията – 27-годишният пастир Юсуф И., обитавал каравана край село Ново Паничарево.
Милиони тонове от същата вода заляха малко по-късно рибарското селище Ченгене скеле. Повечето лодки там са отнесени или са потопени в морето, болшинството рибарски хижи плувнаха във вода, а една от къщите край рибарските канали е напълно разрушена. Пострадали и ранени от нощната водна стихия в рибарското селище като по чудо няма.
В Приморско бе обявено бедствено положение, тъй като и там градът се оказа потопен, а Дяволска река проби на две места пясъчната ивица на юг от града и нанесе материални щети на заведенията по плажа и на местните рибари. Наводнен се оказа и къмпинг край Китен.
Като се обърне каруцата – пътища много
По стара нашенска традиция след поредното бедствие всички отговорни фактори стават много приказливи и знаещи какво е трябвало да се направи, за да бъдат избегнати човешките жертви и разрушенията. И пак по стар обичай и този път не отидоха по-далеч от това да отстраняваме последствията, а не причините. А главните обвинения бяха отправени към дъжда, сякаш това природно явление за пръв път се случва по тези места.
Взетите от кмета на Бургас Димитър Николов мерки пък се изразиха в това, 8 септември да бъде обявен за ден на траур в общината.
А нещата са съвсем прости. Една мантинела да имаше на мястото, където бяха пометени от пороя колите по пътя Бургас - Созопол, жертви нямаше да има. Ако първата кола на „Пожарна безопасност и защита на населението“, пристигнала там, още докато давещите се хора са викали за помощ, потопени до шия във вода в близкото дере, е била съоръжена с по-мощни прожектори и с по-дълго въже, е можело да бъдат спасени всички.
Рибарските хижи в Ченгене скеле нямаше да пострадат, ако деретата бяха почистени, ако някой се беше сетил да направи хидроложка и геодезическа оценка на това, дали стената на язовир Маринка няма да бъде пробита от такъв силен валеж, както се твърди, че е станало.
В самия Бургас отдавна е известно, че при всеки по-силен дъжд, площадът около жп гарата и по-ниските квартали на града потъват под водата. Един от аргументите за извършения грандиозен ремонт на главната улица на града - „Александровска“, завършил преди три години, бе именно този – да се реши проблемът с наводняването на централната градска част.
След хвърлените в това преустройство европейски милиони, отишли всъщност в турски фирми за материали и технология, положението не само не се подобри, ами стана по-лошо. Което ясно пролича на 5 септември тази година.
Защото сега, след няколко години поголовно изсичане на дърветата в морския град, дъждовната вода се стича по ларгото като река в добре циментирано корито и залива цялото пространство от Бургаски свободен университет до Северния плаж, включително и пристанището.
Това е крайната констатация, която се налага и този път за работата на бургаската общинска администрация, начело със считания за най-успешен кмет в страната Димитър Николов. Тази управленска философия тук не е от вчера, нито пък ще бъде подменена сега с някакво по-обществено насочено мислене.
Причината за това не е никак трудна за разгадаване. Ако има далавера и възможност за лично и партийно обогатяване, тогава може и да се направи някаква поне козметична промяна. А ако няма, ще е както досега - керванът ще продължи да си лае, кучетата ще си вървят натам, накъдето са си наумили, и като всяко чудо по нашите земи, и това след три дни ще се забрави.