На практика няма загадка кой повелява, когато Близнашки изпълнява, което не пречи очакваното количество беди да е непредсказуемо голямо
Автор: Ани Петрова
Умната и красива Ива Йорданова изненада с чисто популистки, но навременен танц на пилона на властта, формално различен от оня танц на пилон, с който някога се опита да пробие в шоуто „Умна и красива”. Новото й представление бе озаглавено „Оставка” и би трябвало да демонстрира чувство за хумор, тъй като не става дума за трайно слизане от сцената.
Поредната калинка на властта напусна поста си на зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) само пет дни, след като го получи от премиера Близнашки.
Той пък й го даде, защото лично се е убедил, по думите му, че това е една млада и амбициозна дама. А всъщност по нареждане на управляващия правителството вицепремиер Илиана Цанова, в чийто политически кабинет калинката Ива Йорданова бързо натрупа самочувствие.
Така се стигна до светкавичното й издигане в ДАБЧ със задачата да помогне на спецорганите да разкрият далаверите там. Както и до непредвидените в сценария протести на българи от Америка и Австралия срещу новоназначението на калинката, която пък на родна почва е и нещо като предвестник на коалицията между Реформаторския блок и ГЕРБ. В смисъл, че живее с поредния председател на СДС Божидар Лукарски, но работи във властта.
А иначе е дори смешно, че Ива Йорданова аргументира оставката си с желанието й да се яви на конкурс за длъжността, за да докаже, че я заслужава. Освен това е нелепо да казва, че дава оставка на петия ден, защото така постъпват достойните хора. И е саморазобличаващо да припомня принадлежността си към „умните и красиви” протестиращи. Всички знаем, че те вече са във властта и още ще се натискат за нея.
Поради което, преди умната и красива Ива Йорданова отново да оседлае нечий политически кабинет или някоя знакова институция, е редно да се побърза с демонтажа на модела „Кой”.
И не е зле да престанете да свързвате това знаково „Кой” само и единствено с Делян Пеевски. Все пак говорим за модел на политически назначения, взаимовръзки, обвързаности и насилствено подменяне на демокрацията. По темата е най-добре да чуем премиера на служебното правителство и професор по право Георги Близнашки.
„Никой не може да смята, че демонтирането на модела „Кой?” е проста задача. Това е дългосрочна задача, тя предполага смяна на политическия елит, а това ще отнеме 7-8 години и много търпение, за да могат да бъдат изведени нови фигури и създадени нови авторитети”. Това коментира неотдавна министър-председателят Близнашки в поредната си телевизионна изява.
Ерго – когато говорим за назначенията на кабинета „Близнашки”, трябва да имаме едно наум за модела „Кой”. Защото дори и служебният премиер еднолично и временно да се бори с него с всички сили, то моделът остава за още 7-8 години, нали?
Пък и самият Близнашки надали е пример за подмяна на политическия елит. Освен ако не броим като такава подмяна прехода му от БСП към протестиращите и после към ГЕРБ, доколкото топли и разчиства мястото на Бойко Борисов на „Дондуков” 1.
Характерното за модела „Кой” в изпълнение на служебното правителство, създадено и със сигурност направлявано от президента Плевнелиев, е, че алогичните действия, съпоставими с назначаването на Пеевски в ДАНС, вървят с ясен или поне предполагаем отговор на въпроса „Кой”.
Спешните нови посланици
Надали е нужно да гадаем кой предложи бившия евродепутат и настоящ активист на ДПС Метин Казак за посланик в Катар. В случая зад модела стои неговият автор – Движението за права и свободи – което бърза да скрепи по недвусмислен и полезен за ДПС начин задкулисните уговорки за негласна подкрепа на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов.
В случая нямат никакво значение личните качества на Метин Казак – първо, защото не е дипломат от кариерата и назначението му е чисто политическо; и второ, защото това назначение се предлага от едно служебно правителство, което за пореден път излиза извън задълженията, които му вменява конституцията – само и само, за да е полезно на задкулисните си диригенти.
В случая е излишно да се уточнява, че и в трите посланически назначения, предлагани от „Дондуков”1 на „Дондуков” 2, няма нищо архиспешно, но пък заради скандалността им и потенциалната реакция на хората е преценено, че е по-добре те да не се предлагат от правителство с премиер Бойко Борисов.
Всъщност този път политическият коментар на скандалните назначения (и чистки, разбира се), предприемани от кабинета „Близнашки, дойде от коалицията "Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО".
Патриотите изпратиха протестна декларация до президента и премиера, в която се заявява, че решението на Министерски съвет в последните дни от съществуването на служебния кабинет е продължение на порочните практики за назначаване на дипломатически постове на удобни и партийно послушни лица в края на мандата на всяко едно правителство.
Според Патриотичния фронт особено скандално е предложението за извънреден и пълномощен посланик в Катар да бъде назначен Метин Казак. В декларацията се изтъква, че външната политика на България не бива да става за пореден път жертва на задкулисни партийни сделки, а дипломатическите мисии да се превръщат в топли местенца за партийни активисти.
На демокрацията й липсват умните протестиращи
Нали разбрахте, че според премиера Близнашки демонтирането на модела „Кой” ще продължи поне 6-7 години. Възниква въпросът дали този период е толкова дълъг заради сложността на процеса, или просто защото още не е достигнал своя апогей и има работа за довършване.
Кой, ако не порочният едноименен модел, извади от фризера комичния, но винаги верен на вожда Ваньо Танов и го чучна на стратегически важното за всяка управляваща партия място, начело на Агенция „Митници”?
Само не казвайте, че това е еднолично действие на финансовият министър Румен Порожанов, защото много харесва генерали от МВР (отпреди девоенизирането на министерството), които възприемат десетте цифри на ЕГН-то като мобилен телефонен номер и различават данъчно правилната бира от пивото на Мишо Бирата примерно…
Чия креатура е бившият шеф на кабинета на незабравимия Симеон Дянков и настоящ финансов министър Румен Порожанов, когото осведомени спрягат за същия пост в бъдещото правителство на Бойко Борисов?
И какво мило съвпадение е, че служебният финансов министър Румен Порожанов и служебното правителство подготвиха актуализацията на бюджета по мерките и вижданията на бъдещия финансов министър Румен Порожанов и на (не)служебния премиер Бойко Борисов…
Кого ползва уволнението на шефа на ДКЕВР Боян Боев и заместването му със Светла Тодорова и Евгения Харитонова? За чие правителство и в чия угода служебното ръководство на МИЕ разработи предложение за промени в закона за ДКЕВР.
Малката беда в тях е, че заплатата на шефа на ДКЕВР отива някъде между 8 и 9000 лева – колкото на президента и премиера, взети заедно.
Голямата беда е предвиденото клониране на ДКЕВР в две такива комисии, което не просто умножава по две, а мултиплицира в геометрична прогресия и без това безконтролното чиновническо делене в угода на видими и невидими бизнес интереси.
Има и по-голяма беда и тя е в отсъствието на протестиращи. Не е нужно да бъдат същите умни и красиви братя по природа на Ива Йорданова, които правеха хепънинги пред сградата на Министерски съвет и редовно носеха плакати с надписи: „Кой?” и „Не сме платени – мразим ви безплатно!”.
Но нима не заслужаваха протести възкресението от нафталина на Ваньо Танов или масовите чистки по високите етажи на администрацията, или поредното превръщане на ДКЕВР в послушен изпълнител на волята на ресорното министерство, или прибързаното закупуване на поредните луксозни лимузини за бъдещите министри (същите „Ауди 8“, като любимата бронирана кола на Бойко Борисов, купена с партийната субсидия).
Липсата на протестиращи, утихналият глас на гражданското общество сякаш идват да докажат, че моделът „Кой” има силата на управляваща доктрина, при която в крайна сметка протестите се оказват платени и/или възнаградени…
А за какво протестира Близнашки?
По собствените му думи, новопроизведеният резач на трикольорни ленти и служебен премиер е излязъл преди година и нещо по улици и по площади, не защото протестите са неговото амплоа, а за да даде заедно с другите протестиращи „отпор на олигархията, която се опитваше да налага своя диктат във всички сфери на обществения живот, включително и в политическата сфера и положението стана нетърпимо”.
Е, днес положението видимо е търпимо. Освен за вложителите в КТБ.
Всъщност, ако тръгнем от частното към общото, то проблемът с калинките и „парашутистите” е стар колкото света, а на българска почва изпреварва Големанов и ще надживее управлението на не едно служебно правителство. Въпросът е в количеството.
Самотната калинка – Илиева или Йорданова – е повече пример как не бива да се кадрува, отколкото политическо бедствие. Когато обаче калинкокадруването се превърне в масова практика, оправдавана с политическата целесъобразност, тогава вече е време да сравним калинките със скакалците.
Както и да попитаме кой се предвижда да демонтира модела „Кой”? Не личи да е някой служебен премиер, надали ще е поредният партийно пристрастен и обвързан президент, абсурдно ще е да го направи и късния Борисов, който и до ден днешен вярва, че (здравни) министри се намират и край Околовръстното шосе на всеки български град.
Кой?
