Нереализираните лъскави проекти на бургаския градоначалник Димитър Николов заробиха града с дългове, надхвърлящи 80 милиона лева
Автор: Георги Ваташки
Откакто се появи ГЕРБ на политическия небосклон, нейният лидер Бойко Борисов упорито подражава на бившия комунистически диктатор Тодор Живков. Подобно на своя кумир и учител, Борисов омайва електората с грандиозни проекти, които най-често остават само в сферата на фантазиите или в най-добрия случай полузавършени. Същевременно обаче за тях са изхарчени огромни средства.
За да не останат по-назад, кметовете на ГЕРБ подражават на вожда си. Така е в Бургас - проектите на градоначалника Димитър Николов винаги започват с фанфари, красиви картинки и обещания за пред журналистите. Докато се окаже, че въпросните начинания са стигнали до задънена улица и за да продължат да функционират, е нужно да бъдат захранвани с още и още пари.
Една от гордостите на бургаския кмет е превръщането на остров Света Анастасия в „невиждана“ според местната администрация туристическа атракция. Тя трябваше да носи стабилни приходи на общината, като привлече по-голям поток от гости в Бургас.
Оказа се обаче, че цялото начинание е на чиста загуба и се налага да бъде подпомагано с пари от общинския бюджет.
Това стана ясно на последното заседание на Общински съвет в Бургас на 28 октомври. В докладна записка, внесена от Димитър Николов, пише, че са нужни още 90 хиляди лева, за да може комплексът „Света Анастасия“ да излезе на нула.
Но нека започнем отначало. Легендарният остров, наричан в миналото "малкия", е късче рай в Бургаския залив и е с вълнуващо и интересно историческо минало. През март 2012 г. общинската администрация шумно огласи проект за реконструкция на старите сгради там.
Средствата за мащабния ремонт възлизаха на стойност от близо 5,5 милиона лева. Част от тях бяха осигурени от европейската оперативна програма „Регионално развитие“, а други - от общинския бюджет.
Проектът, наречен „Културно-историческото наследство на о-в Света Анастасия”, се забави близо година, като причината бе падането на кабинета на Бойко Борисов през февруари 2013 г. и бе подновен в началото на тази година. Допълнително бе обновена инфраструктурата на острова, изгради се пристан и бе осигурен достъп за хора със затруднения при придвижването си, изцяло са обновени основните сгради на острова - манастирският комплекс, ресторантът, църквата.
Докато течаха ремонтните дейности, от общината не спираха да се хвалят, че близкото разположение на острова до Бургас ще го превърне в атракция, която ще привлича повече туристи, а оттам и средства. С тях трябваше да се покрият заплатите и осигуровките на служителите, които ще бъдат наети на работа тук - готвачи и сервитьори за ресторанта, персонал за хотелската част и уредник на музея.
Към всичко това трябва да се прибавят и разходите за новия лъскав общински катамаран „Св. Анастасия“. Той струваше на бургаските данъкоплатци над 900 хиляди лв., без да смятаме разходите за екипажа и поддръжката на морския съд.
Още при изграждането на новата инфраструктура на острова обаче, хората на Николов бяха принудени да признаят, че на самия пристан, където спират корабите, има опасно свлачище, което при лошо време го прави неизползваем. Така тихомълком в началото на годината бяха отпуснати още 90 хиляди лева за укрепването на брега.
Огромните разходи нямаше да са проблем, ако наистина островната атракция успяваше поне да се самоиздържа. Това не се случи, а проблемите, свързани със Св. Анастасия, растяха, а с тях и разходите.
Общинският съвет, доминиран от ГЕРБ, гласува допълнително за островния комплекс 20 000 лв. за подмяна на електрозахранването и още 30 хиляди - за нов агрегат, въпреки че старият е поставен само преди пет месеца. Цели 40 000 лева пък отиват за гориво на общинския катамаран и не на последно място - 15 хиляди лв. за ново кухненско оборудване (последната сума буди недоумение, тъй като става въпрос за заведение с около 20 маси). Всички тези извънредни разходи няма да бъдат покрити от ОП „Регинално развитие“, а ще бъдат за сметка на бургазлии.
Така вместо да подпомогне бюджета на града, „Малкият остров“ всъщност изпразва общинската хазна. Злополучният проект „Св. Анастасия“ обаче не е единствен. Не за първи път с нови дългове се замазват гафовете на Николов и администрацията му. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 8-9 милиона лева. За седем години техният размер е скочил шест пъти, като с вземането на новия заем, гласуван от мнозинството на ГЕРБ в ОбС, размерът на общия дълг ще достигне 80 милиона лева.Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато бе изтеглен най-големият кредит досега от местните власти.
Той бе в размер на 10 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт". Солиден заем в размер на 16 милиона лева беше взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли нов кредит, този път в размер на 10 милиона лева.За абсурдния пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха за нов дълг на бургаската управа от два милиона лв.
Останалите пари трябва да бъдат осигурени по оперативна програма „Регионално развитие“. Същевременно при последните поройни валежи улицата се превърна в „подводна“, центърът на Бургас е напълно недостъпен за гражданите и туристите, а зданията на площад „Тройката“ са заплашени от срутване.
Друго хрумване на общинската администрация, заради което Бургас бе заробен с кредит в размер на 3,3 милиона лева през май тази година, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора" на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. Въпреки отдавна усвоените средства, работа по проекта все още не е започната.
Меракът на хората на Николов да закопават парите на бургазлии под града не спира дотук. Шумно рекламираният атракцион „Подземен град“ предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона, който ще бъде изплащан в продължение на 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати през тази есен. От обещаните атракции обаче няма и помен.
През април 2014 г. герберите гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. по предложение на градоначалника. Кредитът беше изтеглен от Фонда за финансиране на органите за местно самоуправление (ФЛАГ). Според администрацията това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по европейските оперативни програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.
Това, което тогава градоначалникът премълча, всъщност е истинската причина за спешния заем. Бургас е сред глобените общини от Екологичното министерство за нарушения по оперативната програма „Околна среда“, спряна окончателно от Европейската комисия.
Санкцията, наричана от управата на морския град за благозвучие „финансова корекция”, възлиза на 5 281 618 лв. Част от глобата е заради неясни „методики“ в договора за изграждане на канализацията на бургаските квартали. Подобна е причината за още едно финансово наказание, свързано с проекта за строеж на интегриран воден цикъл в жк „Меден рудник“.
Следващото нарушение е опорочена тръжна процедура за избор на изпълнител за надзор на сметището в Братово. Хората на Николов са нарушили правилата и при договора за избора на консултант за надзор на интегрирания воден проект „Минерални бани - Банево -Ветрен“.
От всичко изброено дотук може да се направи извода, че повечето от кредитите се използват за съвсем демонстративни проекти, без реална стойност за местното население.
Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез правилна политика и управление, а разчита единствено на външно финансиране. Дълговете обаче ще трябва да се връщат от обикновените бургазлии, на които, вместо икономически просперитет, местното управление на ГЕРБ стовари една непосилна ипотека. Която ще тежи като бреме и на бъдещите поколения.
