Опитът на морския град да бъде в крак с климатичните промени развесели ботаниците
Автор: Георги Ваташки
Вкрая на октомври разказахме за масовата сеч на дърветата в бургаския квартал „Възраждане“. Оказа се, че клонатите растения се премахват, за да се разчисти път за новите велоалеи, които, съгласно амбицията на бургаския кмет – гербаджията Димитър Николов, следва да опашат нашир и надлъж целия морски град. Те ще бъдат изградени с пари от еврфондовете, за които Бургас ще плати с обезлесяването си.
В началото на тази седмица последва реакция от страна на местната администрация, очевидно провокирана от нашата публикация. Общинската пресслужба разпрати напудрено съобщение до медиите, в което бодро бе съобщено, че морският град скоро ще се превърне в едва ли не средиземноморски курорт. За целта в парк „Изгрев“ в едноименния бургаски квартал били засадени 25 екземпляра от най-различни екзотични дървесни видове, минаващи за средиземноморски тип растителност – лириодендрони, червенолистни сливи, червенолистни явори, гинко билоба, два вида магнолия и офика.
Както се разбира от информацията на пиарите на Общината, това се правило, тъй като „през последните години климатът в България уверено върви от умерен към субтропичен“ и местната администрация не само наблюдавала тази процеси, но и се стараела „да реагира адекватно на промените“.
Доколко адекватна обаче е нейната реакция на климатичните трансформации всеки може лесно да прецени, стига да се поинтересува що за дървета са новите попълнения на бургаската флора. Запознавайки се с тази информация се оказва, че нищо екзотично няма в тяхната „биография“.
Лириодендронът например, наричан още лирово дърво, произхожда от източните части на Азия и от далеч не толкова топлите планински масиви на Северна Америка. При това той е прочут със своята студоустойчивост – установено е, че издържа до минус 35 градуса!
Магнолията пък е типично парково насаждение, легендарно със своята красота, но няма нищо общо с бреговете на Средиземно море. То произхожда не от топлите страни, а стръмните склонове на Хималаите и се среща в Северна Америка и Югоизточна Азия. В България с магнолия се кичи почти всеки градски парк, където тя оцелява без проблеми и през най-студените зимни месеци.
Офиката също е живописно дърво, което изпълва от десетилетия парковете на Европа. Подобно на другите уж „средиземноморски“ дървесни видове, засадени в Бургас, и тя няма нищо общо с топлия климат на Гърция и Италия. Всъщност в естественото си състояние офиката се среща основно в Сибир, при това поне на надморска височина от над 900 метра, и минава за едно от най-студоустойчивите растения – издържа до минус 40 градуса. Парковият й вариант не е по-различен от диворастящия вид и българската зима не може да уплаши по никакъв начин, та да търсим топли места по Черноморието за отглеждането.
Червенолистните сливи и явори са широко разпространени в Северна България и трудно и може да минат за екзотични, а освен това в никакъв случай не са топлолюбиви дървета.
Явно в Община Бургас не са чели учебника по ботаника или просто са забравили да проверят какви са всъщност рекламираните нови „средиземноморски“ насаждения в морския град.
Вероятно затова сред тях фигурира и гинко билобата – произхождащо от Северен Китай студоустойчиво растение, което, както е известно, спомага за подобряването на паметта. Дали обаче това ще помогне на управляващите Бургас гербаджии да си спомнят уроците по ботаника, та да не заблуждават данъкоплатците с омайни приказки за средиземноморски градини?!
Остава да видим и от какви видове ще са обещаните нови попълнения на мястото на отсечените дървета, които, както твърдяха от Общината, трябвало да бъдат подменени, тъй като имало оплаквания, че „се намират много близко до фасадите на сградите и клоните им влизат в терасите, чупят прозорци, климатици“! Както уточняват в отговора си до нас общинските пиари: „в града предстои масово да бъдат засадени млади дървета с малки кръгли коронки, които ще дават сянка, но няма да са толкова обемни“.
Имайки предвид ботаническите познания на хората от местната администрация, може всичко да се очаква и дърветата с „малки кръгли коронки“ да се окажат примерно някакъв вид декоративни храсти. Знае ли човек?! Едно е сигурно обаче – нищо няма да замени междувременно отсечените десетки могъщи дървета, паднали в жертва на съмнителните амбиции на администрацията на „най-добрия град за живеене“ да го превърне в някаква неестествена бутафорна урбанизирана територия, кръстосвана от бодри велосипедисти, въртящи педалите под сенките на екзотична субтропична растителност.
